Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Девън и се поклони грациозно.
Джоунс поклати глава.
- Знаеш, че не я искам. Но също така не горя от желание ти да я заемеш. Ти си хлъзгав кучи син и мога да надуша нещо гнило около теб. Просто все още не съм научил какво - известно време вампирът изучаваше Девън с поглед, но след това тръсна глава. -Веднъж след като открия, ще се насладя да изтръгна сърцето от гърдите ти.
Девън се усмихна.
- Очакваме с нетърпение това предизвикателство.
Дийдри скръсти ръце и се вгледа в Джоунс.
- Гласувайте. Стига с тази драма. Кажете „за“ или „против“ Девън като новия Приматор?
Джоунс вдигна ръка, после обърна палеца си нагоре.
Девън не позволи на останалите да видят облекчението, което едва не подкоси коленете му, но се поклони в отговор на разпръснатите аплодисменти.
- Поздравления, Приматоре - започна Дийдри, хвърляйки подигравателна усмивка по посока на Девън. - Ще получим ли овца във всяко гърне.
- Не беше ли пиле?
- Не обичам пилета - отвърна тя и потрепна деликатно. - С всичките им неприятни пера.
- Ще се срещнем ли с нашия благодетел?
Девън протегна ръка и Дийдри съвсем нежно постави ръката си в неговата. Щеше да си плати по-късно, когато бяха сами, задето я бе поставил в такава позиция. Карайки я да го докосне.
- След малко - отвърна и му показа резците си. - От всичките тези приказки за овце и пилета... огладнях.
- Д-р Литън ни чака - напомни й Девън.
- Нека чака - тя го хвана за ръката и леко го задърпа към вратата с намерението да хапне нещо. Може би него.
Девън надяна фалшива похотлива усмивка и докато подминаваше вампирите на излизане, им позволи да се посмеят на негов гръб.
Преди да излезе, се обърна към Джоунс и Смит.
- Ще се видим утре вечер в лабораторията.
Смит кимна, а Джоунс се вгледа в него със скритите под качулката му очи.
След като се озоваха в коридора, Дийдри продължи да го влачи още известно време, преди да влезе в една странична зала и да се отдръпне от него, трепереща от отвращение, докато трескаво изтриваше ръцете в панталоните си.
Несъмнено, за да премахне всяка следа от усещането за допира му. Девън пренебрегна познатата болка и се престори, че не го е забелязал.
Тя най-накрая приключи с натрапчивото триене и погледна нагоре към него.
- Какъв е планът?
- Не можем да говорим тук. Могат да нахълтат във всеки момент.
- Ще ги чуем - отвърна му нетърпеливо. - А и наглеждам коридора. Та какъв е планът?
Той се заслуша за какъвто и да е звук, който да го предупреди, че останалите вампири са тръгнали по петите му, но когато не чу такъв, потрепна и й каза:
- Прикритието им е разкрито, а дори и ако не е - няма значение. Хванали са ги. Вероятно съюзниците им са им се притекли на помощ, в случай че са намерили начин да се свържат с тях. Трябва да измислим какво да правим, и то бързо - каза й Девън. - Но в покоите ми, не тук.
Когато се завъртя с намерението да напуснат стаята, Джоунс бе застанал малко зад ъгъла, обграден от половин дузина вампири от кръвното му потомство. Девън веднага забеляза, че те всички носеха тежки кожени ръкавици и на мига разбра, че положението никак не е розово.
- Наистина ли мислиш, че като един от най-могъщите вампири не мога да прикрия звука от приближаването си? - Джоунс се взря в Девън сякаш наистина очакваше отговор.
- Не мисля, че си достатъчно могъщ, за да избършеш собствения си задник без чужда помощ - отвърна Девън и сви рамене. - Изненадан ли си?
Джоунс изръмжа, а очите му блестяха в свирепо червено, но Девън не беше изчислил правилно. Той беше провокирал Джоунс, надявайки се на лична атака, но вампирът с жест нареди на слугите си и те се отправиха към Девън и Дийдри, която издаваше равномерни и ниски гърлени звуци зад него.
Девън беше прав. Имаха сребърни вериги. Предстояха неприятности.
Глава 28
Килиите на Литън
Тиарнан знаеше, че ако не успее да намери начин да помогне на Бренан да се успокои, той ще се прекърши и самоубие, докато хвърля клетото си, сломено тяло срещу тези електрически решетки.
Стаята беше като стоманено-бетонна кутия, а скосеният таван, който макар и странно, но я навеждаше на мисли, че конструкцията наподобяваше повече на тази на пещера или тунел, в противовес с основите на една истинска сграда. Чувала бе слухове за система от тунели под Йелоустоун, но те почти винаги се появяваха във вестниците заедно със снимки на Голямата стъпка или извънземните бебета на знаменитостите, затова не им обръщаше внимание.