Изкуплението на Атлантида

Тунелите, дълбоко под национален парк „Иелоустоун

Девън можеше да си е помислял, че в момента се намира в най-отвратителната ситуация за дългото си съществуване, ако преди това не се беше изправял пред луди древни вампири и веднъж... но напълно достатъчно пред самата богиня на вампирите.

Този обаче заемаше челно място в неговия топ пет.

Ако всички от тях успееха да се измъкнат живи, това щеше да бъде първият вампирски конклав, на който някога е присъствал, в който случаят е такъв. Дори и идеята за сформиращи съюзи вампири, известни с тяхната пословична неспособност да се държат добре с другите, беше нелепа.

Девън забеляза Джоунс, който стоеше от едната страна на голямата и гола стая, откъдето могъщият вампир държеше реч. Джоунс беше този, който преди повече от век бе открил тези тунели и ги разширил с помощта на голямата сила на робския труд, които по-късно поели двойна смяна, като негова храна. Сега само костите на мъртвите работници знаеха местонахождението на заседателната зала на вампирите, а и всички бяха наясно, че мъртъвците не можеха да говорят.

Освен ако тези мъртъвци не бяха вампири. Тогава не само че приказките се разказваха, но бяха украсени, или заменени с отровни лъжи.

Нуждаеше се от Тиарнан Бътлър. Въпреки че може би не беше така. Нейната дарба не се простираше до вампири и психопати. Тъй като много вампири бяха и психопати, Девън съвсем небрежно се зачуди дали лъжите им бяха по-неуловими за нея или двете условия взаимно се изключваха. Трябваше да я попита.

Ако изобщо оживееше.

Смит пресуши бокала, пълен с качественото бренди, от който допреди минута бавно отпиваше и го стави на масата.

- С кого говори по телефона?

Девън сведе поглед надолу към телефона, който току-що бе затворил и отново погледна към Смит.

- Беше нашият любим гении - доктор Литън. Хванал е Бренан.

- Богаташчето?

- Точно него - намръщи се Девън. - Изрично му казах да се сдържа и държи прилично, но той твърди, че Бренан е проявил насилие.

- Чудя се по какъв начин го е манипулирал Литън, за да се стигне до там - добави Джоунс с подигравателна усмивка. - Той е най-неприятният от всичките тези овце, които съм имал нещастието да срещна, но не мога да отрека, че копелдакът е умен.

- Има ли значение? - попита Смит. - Нали набавихме парите, които ни трябваха? Не беше ли Бренан един вид милиардер?

Девън сви рамене.

- Предполагам. Но колко ли сме жалки, задето трябва да се крием по тунелите и да разчитаме на финансите на човеците. Кой сред нас е подходящ да бъде лидер, след като не можем да спонсорираме собствените си планове?

Девън знаеше, че измежду всички вампири в залата, само той бе достатъчно богат, за да поеме част или дори цялата политическа намеса. Останалите също го знаеха.

Джоунс се изплю на пода.

- Всички знаем, че имаш пари, Девън, не е нужно да ни напомняш с дебелашки намеци. Но защо да харчим и стотинка от нашите пари като лесно можем да контролираме овцете? - Обви ръка около настоящия си кръвен роб: блондинка със замъглено съзнание, която, изглежда, бе наследницата на значително състояние от производство на сапуни.

Джоунс винаги разумно бе избирал хранителните си източници, но въпреки поредицата жени, които през годините беше поробвал, никога не успя да задържи завидно богатство.