Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
И без друго не мога да сляза — призна накрая тя след дълго затишие в „разговора“ им. Хадес ми забрани и изрита и двама ни от Подземния свят, защото заплаших да отведа П. Ти можеш ли все още да слезеш?
Със сигурност. Ти си пропъдена? Леле. Наистина има такова нещо като добър бог. Странно, че това е Хадес.
Знаеше, че той просто се тревожи за безопасността й, но в мотива му имаше нещо наистина сгрешено. Хелън започна да натиска клавишите още преди да знае какво ще напише. Обърканият й ум най-накрая проумя защо беше толкова разстроена, че е прогонена, и защо, на първо място, беше спорила така ожесточено с Орион.
Но спомни си пророчеството, написа тя трескаво. Аз съм Търсачът в дълбините — единственият човек, за когото се предполага, че може да прогони Фуриите. Ако не направя това. Още колко хора ще страдат? Няма да видиш баща си никога повече.
Хелън прехапа устни, мъчително опитвайки се да реши дали трябваше да му каже какво мислеше всъщност.
Няма да можем да се виждаме никога повече. Не мисля, че мога да се справя с това — изпрати тя съобщение накрая, поправяйки мислено „поне през малкото време, което ми остава“.
Настъпи дълга пауза, по време на която Орион не отговаряше, и Хелън се запита дали току-що беше допуснала огромна грешка. За да отклони ума си от него, тя изпрати имейл на Касандра и на останалите Гръцки гении, обяснявайки всичко, което се беше случило в Подземния свят. После остана да се взира в тъмния екран на телефона си, докато не чу как баща й се качва горе, ляга си и захърка. Орион все още не отговаряше.
Хелън излезе от ваната и се подсуши. Знаеше само, че не може да се върне в замръзналата си стая. Винаги съществуваше вариантът кушетката долу, но тя реши, че всъщност няма значение дали ще си легне или не. И без друго вече не помнеше колко седмици бе изкарала без истинска почивка.
Остана дълго в горещата баня, наваксвайки с ритуала по поддържане на външността си, който пренебрегваше от цяла вечност. Оскуба с пинцета разни неща, които се нуждаеха от скубане, и намаза всички извивки на тялото си с лепкави масла. Когато приключи, избърса парата от огледалото над мивката и за пръв път от цяла вечност се огледа хубаво. Първото, което забеляза, беше колието, подарено от майка й. То изпъкваше остро и релефно върху зачервената й кожа, проблясвайки на шията й, сякаш беше добило сила от грижите, с които си бе позволила да се поглези. После тя погледна лицето си.
Това беше лице, заради което толкова много хора бяха загинали преди цели ери, заради което толкова много хора все още умираха. Потомците все още се избиваха помежду си, за да отмъстят за смърти, случили се още пред стените на Троя — чак до първата жена, притежавала същото това лице, което Хелън гледаше в огледалото.
Струваше ли си, което и да е лице всичко това? Звучеше напълно безсмислено. В тази история трябваше да има нещо повече. Не беше възможно цялото това страдание да е заради едно момиче, колкото и хубаво да е то. Сигурно ставаше въпрос за нещо друго, което не беше описано в книгите.
Тя чу как телефонът й избръмча и се втурна да го вземе, при което събори половината от тоалетните принадлежности върху мивката. Грабна различните шишенца и тубички от въздуха, преди да успеят да се ударят с шумно дрънчене в пода и да събудят баща й. Потискайки едно нервно изкикотване, тя ги върна безмълвно на правилните им места, после погледна съобщението.
Премислих. Ако това е нужно, за да те опазя жива, тогава съм готов на него — отговори Орион, почти половин час след като бяха спрели да си пращат съобщения. Ще те оставя, ще се откажа от цялото това търсене, но не мога да те оставя да умреш.
Хелън невярващо се отпусна тежко на ръба на ваната. Отказването от търсенето щеше да осъди Орион на живот като беглец, без дом или семейство. Той беше готов да изстрада всичко това — заради нея.
Или беше заради глупавото й лице? В края на краищата, те едва се познаваха. Какво можеше да го подтикне към подобна саможертва?
Дафна беше нарекла почти еднаквите им лица „прокълнати“ и Хелън винаги беше приемала, че майка й има предвид, че лицата им са им навлекли проклятие. За пръв път обмисли възможността майка й да е искала да каже, че те навличат проклятие на хората, които ги поглеждат. Мисълта, че Орион жертва всичко, което някога е искал само защото за нея беше опасно, не се струваше правилна на Хелън. На карта беше заложено толкова много повече от един човешки живот, дори и ако този живот беше нейният собствен.