Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
— Тофа е етна търгофка на модни артигули, броклетнико, а не на златкиши — каза баронът и забърза към Пале-Роайал, при госпожа Прево, където поръча един букет за пет луидора, а в това време слугата му отиде при модистката.
Разхождайки се из Париж, повърхностният наблюдател се запитва кои ли са онези безумни хора, които купуват баснословно скъпите цветя, красящи магазина на прочутата цветарка, или ранните зеленчуци на търговеца за цяла Европа Шьове, който единствен предлага в „Роше-дьо-Канкал“ истински и чудесен „преглед на двата свята“… Всеки ден в Париж се изявяват сто и няколко страсти от вида на Нюсенжановата, доказвани с купуването на редкости, които и кралиците не могат да си доставят, предлагани на колене на проститутки, които гледат, по думите на Азѝ, да блестят. Без тази малка подробност една почтена буржоазка не би разбрала как се стопява цяло състояние в ръцете на тези жени, чието обществено предназначение според фуриеризма е може би да поправят бедите, причинени от скъперничеството и алчността. За обществото тези прахосничества са без съмнение като поразяване с ланцет в болния от плеврит организъм. С две думи, Нюсенжан поля търговията с повече от двеста хиляди франка.
Нощта вече падаше, когато влюбеният старец се върна, и букетът бе станал излишен. Времето да се отива зиме на Шан-з-Елизе е от два до четири часа. Все пак колата послужи на Естер да отиде от улица Тетбу до улица Сен-Жорж, където тя влезе в притежание на малкия тфорец. Нека кажем, че Естер не бе била досега още предмет на такъв култ, нито на подобни разноски, затова остана изненадана. Подобно обаче на всички знатни и неблагодарни жени тя се въздържа да изрази и най-малката почуда. Когато влезете в църквата „Сан Пиетро“ в Рим, за да ви накарат да оцените размерите или височината на тази кралица на катедралите, показват ви малкото пръстче на някоя статуя с не знам каква си височина, а на вас то ви се струва най-обикновено пръстче. Толкова много са критикували описанията, макар че те са необходими за историята на нашите нрави, че тук се налага да направим като водачите в Рим. И така, влизайки в трапезарията, баронът не можа да се въздържи да не накара Естер да попипа плата на пердетата, драпирани богато, по царски, подплатени с бяло моаре и гарнирани с ширити, достойни за корсажа на португалска принцеса. Платът бе коприна, донесена от Кантон; китайското търпение бе нарисувало по него азиатски птички със съвършенство, което може да се срещне само по средновековните ръкописи или в молитвеника на Шарл V — гордост на императорската библиотека във Виена.
— Струфал е тфе хиляти франка аршина на етин милорт, който го тонесъл от Индия.
— Много хубаво. Прекрасно! Какво удоволствие ще бъде да пием тук шампанско! — каза Естер. — Пяната няма да изцапа паркета!
— О, госпожо — каза Йороп, — ами я вижте килима!…
— Килимът е бил прафен са моя бриятел херцок Дорлоня, но на неко му се сдруфа мноко скъп и ас ко фсех, саштото сте кралица! — каза Нюсенжан.
По някакво съвпадение излезе, че килимът — дело на един от нашите най-добри художници, подхожда на криволиците на китайската тъкан. Стените, рисувани от Шинер и Леон дьо Лора, изобразяваха сладострастни сцени, които изпъкваха още повече поради дърворезбите по абаносовите пана, доставени прескъпо от Зомерард; леките златни нишки привличаха дискретно светлината. Останалото можете да си представите сами.
— Добре направихте, че ме доведохте тук — забеляза Естер, — ще ми трябва цяла седмица, докато свикна с моята къща, та да не приличам на парвеню…
— Моята къшта! — повтори радостно баронът. — Сначи, бриемате?…
— Ами да, стократно „да“, глупаво животно — отвърна тя с усмивка.
— Шифотно е тостатъчно…
— Казвам „глупаво“, за да стане галено — добави тя, като го гледаше.
Бедният „рис“ улови ръката на Естер и я постави на сърцето си; той бе достатъчно близо до животните, за да има усещания, но бе прекалено глупав и не можеше да ги изрази.
— Фиште как тупа… от етна нежна тумичка! — каза той. После отведе своята богиня (покиня) в спалнята.
— О, госпожо — каза Йожени, — аз не мога да остана тук! На човек му се приисква веднага да си легне!
— Добре — отвърна Естер, — ще ти дам наведнъж всичко това… Виж какво, тлъстото ми слонче, след вечеря ще отидем заедно на представление. Ужасно ми се прииска да отида на театър.