Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Друг удар попадна отново в пресичащата хоризонтална пръчка. За изненада на всички, с изключение на Кантан, който гледаше с кисело изражение, дебелата пръчка се счупи наполовина между два вертикални пръта. Атрогейт се съсредоточи отново върху първоначалната си мишена — един от тези пръти.
Покритата в червено топка на боздугана издрънча на нивото на очите, размахана от диво подскачащото джудже, последвана от удар със синята малко по-ниско.
Прътът се изви навън. Атрогейт удари отново на същото място, веднъж, два пъти, и пръчката падна, отваряйки достатъчно място на спътниците да се промъкнат в двора на замъка.
Атрогейт спря внезапно, а топките на боздуганите се разлюляха край тялото му. Постави ръце на кръста и огледа работата си, после кимна одобрително.
— Наехте ме, за да раздам ритници. Нещо друго, което да превърна в трици, докато още са подгрети?
Седем смаяни погледа и един отегчен магьосник се обърнаха към него и предизвикаха гръмотевично: „Буахака!“.
— Ще ми се да се подхлъзне с двата и да се удари неколкократно в лицето — измърмори Ентрери на Джарлаксъл.
— Така че щом го няма, моят приятел Ентрери да заеме мястото му? — подметна саркастично мрачният елф.
— Млъкни.
— Той е могъщ съюзник.
— И страховит враг.
— Тогава го наблюдавай внимателно — Откъм гърба — съгласи се Ентрери.
Ентрери направи точно това, взирайки се сурово в джуджето, което стоеше с ръце на кръста и гледаше през процепа, който бе разбило в решетката. Силата на тези удари, с магия и мускули, беше забележителна, знаеше убиецът, както и лекотата, с която Атрогейт боравеше с оръжията си. Ентрери не харесваше особено джуджето и искаше да го удуши при всяка глупава рима, но изпитваше уважение към бойните му умения. Подозираше, че скоро ще се стигне до размяна на удари с Атрогейт и не очакваше момента с нетърпение.
Пред очите на групата, отвъд тесния коридор между двете караулни, се простираше дворът на замъка. От всяка страна на коридора се виждаха отвори — стълбища, водещи нагоре по стената, и може би вътрешни проходи, които се извиваха из широките страни.
— Ляво, дясно или по средата? — попита Атрогейт. — Бързичко да минем през вратата.
— Ще престанеш ли? — настоя Ентрери и в отговор получи обичайното „Буахаха!“.
— Книгата е там отзад, нали? — обърна се Мариаброн към Арраян.
Жената се спря за момент и се опита да събере мислите си. Очите й се съсредоточиха върху централната кула, най-голямата постройка в замъка, която се извисяваше отвъд стената на вътрешния двор.
— Да — каза тя — там отзад. Така мисля.
— Направи нещо повече — подкани я Кантан, но Арраян успя да отвърне само с колебливо извинително изражение.
— Тогава право напред — каза Елъри на джуджето.
Ентрери забеляза, че Джарлаксъл пристъпва, сякаш за да възрази. Мрачният елф обаче запази мълчание и забеляза погледа, който му хвърли убиецът.
— Бъди готов — тихо го предупреди Джарлаксъл.
— Какво знаеш?
Джарлаксъл само сви рамене, но Ентрери го познаваше достатъчно отдавна, за да знае, че не би казал нещо, ако не е сигурен, че предстоят неприятности. Поглеждайки към замъка, тъмните камъни и здравото желязо, Ентрери имаше същото чувство.
Минаха през портите и се спряха в калния двор. Атрогейт беше начело, следван отблизо от Елъри и Праткъс. Джарлаксъл спря веднага, щом се плъзна между решетките и се олюля от внезапна слабост. Сякаш някаква съкрушителна сила съсредоточи съзнателното си внимание върху него. Той погледна към Арраян и моментално осъзна, че не е на себе си. Замъкът бе напреднал далеч отвъд нейните сили.
Очите на мрачния елф се насочиха към земята пред тях и в мислите си той погледна надолу, надолу, отвъд скелетите, погребани в старото гробище, защото точно това бе мястото в отминали времена. Представи си тунели и огромна зала. Знаеше, че нещо го очаква там долу.