Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— И отново! — настоя джуджето, а гласът му бе по-резониращ.
Кантан произнесе второ заклинание и скоро Атрогейт беше придобил размерите на огре, а мускулестите му ръце бяха станали дебели като стари дървета.
— Ба! — изръмжа с бумтящия си басов глас и с предизвикателен рев започна да се изправя на крака.
Решетката изскърца в протест, но джуджето продължи да натиска, повдигайки я от земята.
— Тръгвайте! — извика той, но още докато го изричаше, Ентрери и Елъри едновременно се хвърлиха надолу.
Атрогейт изръмжа и започна да се превива, а другите трима не успяваха да забавят спускането на огромната преграда.
Ентрери, най-бързо озовал се на земята, бе и първият, който спря движението си и се претърколи назад, като успя да сграбчи Елъри и да я отклони достатъчно, че да не остане прободена под тежките шипове на решетката, която с трясък се върна на мястото си. Командирката извика. Същото направиха и Арраян и Праткъс, но Кантан само се подсмихна, а Джарлаксъл, залисан в любопитно усещане, идващо от скъпоценния череп, дори не чу призива и не забеляза повдигането на решетката, камо ли разминалата се на косъм смърт на единия от другарите им. Когато погледна към Атрогейт, внезапно толкова по-грамаден отпреди, очите му се разшириха и отстъпи няколко крачки назад.
— Ах ти, проклета решетко! — изруга Атрогейт и Джарлаксъл не пропусна да забележи как Ентрери хвърли на джуджето бърз поглед, който можеше да пресече мляко.
„Дали заради бързото спускане на решетката — зачуди се мрачният елф. — Или заради последните няколко думи?“ Много рядко Джарлаксъл успяваше да надникне в дълбините на загадката, която представляваше Артемис Ентрери, защото дисциплинираният убиец рядко показваше емоциите си.
Но от време на време…
Атрогейт ядосано закрачи напред-назад, търкайки загрубелите си ръце една в друга и неколкократно пристягайки колана си — голям украсен пояс със сребърна катарама с кръстосани мълнии.
— В името на боговете, джудже — каза Мариаброн на Атрогейт. — Вярвам, че вдигаше решетката практически сам, и че нашата помощ беше без значение. Когато се преви, почувствах сякаш върху ми се стоварва планина.
— Заради заклинанието на магьосника — измърмори Атрогейт, но не прозвуча убедително.
— Тогава те моля да направиш заклинания и на нас Мариаброн се обърна към Кантан. — Тогава тази порта ще се отвори много лесно.
— Заклинанията ми са изтощени — отвърна магьосникът също толкова неубедително, колкото джуджето.
Джарлаксъл погледна от Кантан към Атрогейт и мислено ги прецени. Без съмнение магията за уголемяване бе изиграла някаква роля, но не това бе източникът на невероятната сила на джуджето. Атрогейт отново се зае с колана си, пристегна го с още една дупка и мрачният елф се усмихна. Говореше се, че има колани, които вливат у носителя си силата на гигант. Най-силни сред тях бяха гръмотевичните гиганти, които хвърляха и мятаха мълнии над планинските върхове. Джарлаксъл съсредоточи погледа си върху токата на колана на Атрогейт и мълниите, изобразени отгоре й.
Джуджето отново застана пред решетката с ръце на кръста и я изгледа сякаш е изневерила съпруга. Веднъж или два пъти понечи да докосне дебелите пръчки, но винаги дръпваше ръка и измърморваше.
— Няма да мога да я вдигна — призна накрая.
Атрогейт отново измърмори и кимна щом първият от уголемяващите дуеомери на Кантан се изтощи и го върна до размерите на едър мъж. Докато въздъхне и се обърне, отново бе джудже. Заплашителен, но все пак джудже.
— Тогава през стената — каза Мариаброн.
— Не — поправи го джуджето.
Измъкна боздуганите си и ги развъртя, а стъклостоманата проблясваше слабо на меката утринна светлина. Повдигна дръжката на левия боздуган пред лицето си и прошепна нещо. От малките израстъци по топката на боздугана започна да се процежда червено-сивкава течност, която покри цялата подвижна част на оръжието. Повтори действието и с оръжието в дясната си ръка, като отново прошепна и то също се покри с течност, но този път лепкавата субстанция беше синьо-сивкава вместо червена.
— Дръпни се, патко — каза, когато Елъри се приближи, за да разучи какво става. — Не искаш някое от тези да се размаца по тез прекрасни сребърни доспехи. Хаха! — Смехът му се превърна в ръмжене и той развъртя боздуганите над главата си. После се завъртя в пълен кръг, за да набере инерция и запрати с мощен замах червения боздуган към една от вертикалните пръчки на решетката. Последва го с удар от другото оръжие, който предизвика експлозия, разтърсила земята под краката на смаяните наблюдатели. Друго завъртане се превърна във втори гръмотевичен отклик, джуджето нанасяше удар след удар, винаги първо с червения, по една перпендикулярна пръчка.