Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Ами ако има още
(нищо)
Там?
Ами ако Тереза е станала (нищо)
(кученце главученце)
?
Размърдай се, страхливке. Вече си на шест. Престани да се държиш като бебе.
Сара се насили да продължи напред и да излезе от стаята. Страхът й беше толкова силен, че започна да хлипа.
— Какво направи? — продължаваше да пищи Ребека. Хлипанията на Сара се усилваха с всяка крачка, която правеше по посока на писъците. Носът й текна и всичко се размаза пред очите й.
Не искам да отивам там! Не искам!
Другият глас стана по-нежен.
Знам, че се страхуваш. Но трябва да го направиш. Заради Тереза. Тя ти е сестра.
Сара изкрещя, но кимна на думите в главата си и нареди на краката си да се движат.
Миг по-късно се озова на прага на стаята на Денис и Ребека. Тереза беше там, седнала на пода, с наведена глава. В скута й имаше нож. Той беше покрит в кръв. Ребека беше гола в леглото, истерична, а ръцете й опипваха френетично Денис. Тя също беше покрита в кръв.
Денис не помръдваше. Очите му бяха отворени.
Сара осъзна, че той е
(нищо)
Само едно
(кученце главученце)
сега.
— Какво направи?
Сара изхленчи.
О, не. Тереза е направила това.
Тя отиде при момичето, коленичи и я разтресе.
— Тереза! Какво се случи?
Лицето на момичето беше отпуснато и бледо, а очите й безжизнени.
— Здрасти, момиченце — прошепна тя. — Както ти обещах, той няма да те навестява посред нощ. Никога.
Детето се сви от ужас.
— Обади се на полицията, Сара.
Тереза наведе глава и започна да се клати напред-назад. Детето я гледаше объркано и изплашено.
Какво да направя?
Визитката. На полицайката.
— Какво н-н-направиииииииииии?
Обади й се, веднага.
Докато излизаше от стаята, осъзна, че донякъде яйчените черупки и опасностите си бяха отишли от тази къща. Зачуди се как е възможно това.
Много години по-късно разбра как беше възможно. Просто вече беше изгубила вярата си в Бог.
29
КАТИ ДЖОУНС СЕДНА ДО САРА. Бяха в личния автомобил на полицайката, която не беше на смяна, но момиченцето й се беше обадило, затова дойде, след като се обади в участъка.
Това е просто ужасно — помисли си тя.
Погледна Сара. Бузите и очите на детето бяха зачервени от плакане.
Кой може да я вини? Тъкмо идва в нов дом и още първата вечер приемният баща е убит от едно от другите деца. Исусе.
— Сара? Какво се случи?
Шестгодишното дете въздъхна. Въздишката й беше толкова тежка, че младата полицайка се стресна.
— Денис посети Тереза в леглото й. Стори й лоши неща. Каза, че след няколко години ще посети и мен в леглото. — Лицето на Сара посърна. — Тереза каза, че няма да му позволи да стори това. Затова уби Денис. Заради мен!
Детето се хвърли в обятията на Кати и заплака.
Полицайката се вцепени. Тя не беше омъжена и нямаше деца, а баща й беше лишен от всякакви чувства. Веднага можеше да си пише двойка по справяне с подобни моменти.
Прегърни я, глупачке.
Тя обви ръце около детето. То заплака още по-силно.
А сега й кажи нещо.
— Тихо. Всичко е наред, Сара. Всичко ще се оправи.
На Кати й хрумна, че вероятно баща й беше прав, като се държеше дистанцирано и пестеше думите си. Защото не смяташе, че обещанието й е вярно, не, въобще не беше, не, сър. Не мислеше, че всичко ще се оправи. Никога.
— Момичето ли каза това?
Сара беше спряла да плаче и само подсмърчаше, когато Кати я остави сама и отиде да говори е детектива на местопрестъплението, Ник Ролинс.
— Да, сър. Каза, че този тип Денис — приемният баща, който е бил убит — е посетил другото момиче в леглото.
— По дяволите — отвърна Ролинс и поклати глава. — Е, ако това се окаже истина, може да промени последствията за извършителката. Ако я е изнасилвал и е заплашил да стори същото с твоето момиченце… — мъжът сви рамене, жално. — Няма да бъде осъдена за предумишлено убийство.
Една полицайка изведе Тереза от къщата, на ръцете й бяха сложени белезници. Момичето не вдигаше поглед от земята и вървеше като окован призрак.
— Какво искаш да направя? — попита Кати.
— Стой при момичето — отвърна Ролинс. — Човекът от социалните вече е на път.
— Да, сър.
Тереза беше качена на задната седалка на патрулната кола. Кати погледна собствения си автомобил. Сара се беше вторачила в мрака през предното стъкло и не виждаше нищо.