Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Най-сетне Хенри се отдръпна и повдигна брадичката на жена си, за да се вгледа в лицето ѝ.

— Как мина денят ти, любов моя?

Вивиан изчака той да я пусне, после свали униформената си шапка на доброволка.

— Натоварено — отговори тя и потупа косата си на тила. Остави шапката на съседната масичка до поставена в рамка снимка от сватбата им. — Опаковаме шалове, а търсенето е огромно. Отнема много повече време, отколкото би трябвало. — Тя замълча, загледана замислена в ръба на шапката си. — Не знаех, че ще се прибираш по-рано, иначе щях да се постарая да си тръгна навреме и да те посрещна.

Той се усмихна нещастно, или поне така се стори на Доли, и каза:

— Надявах се да те изненадам.

— Не знаех.

— И няма причина. Това е смисълът на изненадата, нали така? Да хване човек неподготвен.

Той обхвана лакътя и и леко завъртя тялото ѝ, така че Вивиан да погледне към стаята.

— Като стана дума за изненади, скъпа, имаме посетителка. Госпожица Смитам ни е на гости.

Доли се изправи с разтуптяно сърце. Най-сетне беше насъпил нейният миг.

— Приятелката ти е дошла на гости — продължи Хенри, — говорихме си чудесно за прекрасната ви работа в доброволческия отряд.

Вивиан примигна към Доли с безизразно лице и каза:

— Не познавам тази жена.

Доли спотаи дъх Стаята се завъртя пред очите ѝ.

— Но, скъпа — поде Хенри, — разбира се, че я познаваш. Тя донесе това — извади той медальона от джоба си и го постави в ръцете на жена си. — Сигурно си го забравила, когато си го свалила.

Вивиан обърна медальона, отвори го и погледна снимката вътре.

— Как е попаднал у вас медальонът ми? — попита тя толкова студено, че Доли потрепери.

— Аз… — Главата на Доли се въртеше, тя не проумяваше какво се случва, защо Вивиан се държи така. След всички погледи, които си бяха разменили, кратки наистина, но прочувствени, след всичките пъти, когато се бяха гледали от прозорците си, след всичко, което Доли си представяше за бъдещето им! Възможно ли беше Вивиан да не проумява, да не е разбрала, че двете са създадени една за друга, възможно ли беше да не си е мечтала за Доли и Вив? — Оставиха го в столовата. Госпожа Хоскинс го намерила и ме помоли да ви го върна, защото забелязала… — Че сме сродни души, най-добри приятелки, еднакви, — …че сме съседки.

Съвършените вежди на Вивиан се извиха и тя впери поглед в Доли. Замисли се за миг и после изражението ѝ просветна, съвсем мъничко.

— Да, сега си спомням. Тази жена е прислужницата на лейди Гуендолин Колдикот.

Последното изречение беше съпроводено с многозначнителен поглед към Хенри и в поведението му незабавно настъпи промяна. Доли си спомни как се беше изказал за тяхната прислужница, за момичето, което неотдавна бяха уволнили за кражба. Той погледна скъпоценния накит и каза: