![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
— Седнете, моля — покани я Хенри Дженкинс и посочи кресло с форма на раковина до прозореца. Доли седна и изпъна подгъва на роклята си, преди да кръстоса крака. Внезапно се смути, задето е облякла роклята. Навремето е била хубава, но тук, в тази великолепна стая, я чувстваше като извадена от музей. В гардеробната на лейди Гуендолин, докато се въртеше пред огледалото, си бе помислила, че е толкова елегантна, а сега забелязваше единствено старомодните волани и гарнитури, толкова различни (как не бе забелязала по-рано?) от изчистената кройка на роклята на Вивиан.
— Бих ви предложил чай — каза Хенри Дженкинс, потупвайки крайчетата на мустаците си с очарователно смущение, но тази седмица останахме без прислужница. Голямо разочарование — хванахме момичето да краде.
Доли пламна развълнувано, когато установи, че той гледа скръстените ѝ крака. Тя се усмихна малко смутена — все пак това беше съпругът на Вивиан, — но и поласкана.
— Мнотс съжалявам — каза тя и после си припомни нещо, което беше чувала да казва лейди Гуендолин: — Напоследък ужасно трудно се намира добър персонал.
— Да, така е. — Хенри Дженкинс беше застанал до великолепна камина, облицована с плочки като шахматна дъска в черно и бяло. Изгледа Доли въпросително и попита: — Откъде познавате жена ми?
— Запознахме се в Женския доброволчески отряд и се оказа, че имаме много общи неща.
— Ама и работното ви време си го бива. — Той се усмихна, някак напрегнато, а паузата, която направи, начинът, по който я гледаше, определено подсказаха на Доли, че би искал да узнае нещо, че иска тя да продължи да говори. Дороти не се сещаше какво може да е въпросното нещо, затова отвърна на усмивката му и замълча. Хенри Дженкинс погледна ръчния си часовник. — да вземем днес например. На закуска жена ми каза, че ще приключи срещите си до два. Прибрах се у дома по-рано, за да я изненадам, вече е три и петнайсет, а от нея няма и следа. Допускам, че са я задържали по работа, но се тревожа.
В тона му се прокрадна раздразнение и Доли разбираше причината — той беше влиятелен човек, отделил време от важната си работа, свързана с войната, обаче в момента висеше напразно, докато жена му се размотаваше из града.
— Имате ли уговорка да се видите със съпругата ми? — неочаквано попита той, сякаш току-що му хрумна, че закъснението на жена му създава неудобство и на Доли.
— О, не, — побърза да го увери тя, защото, изглежда, фактът му се струваше оскърбителен и Доли искаше да го успокои. — Вивиан не знае, че ще идвам. Донесох ѝ нещо, което е изгубила.
— Така ли?
Доли извади медальона от чантата си и го нави внимателно на пръстите си. Специално се беше лакирала с последното останало количество в шишенцето "Коути Кримзън" на Кити.
— Медальонът ѝ със снимката — тихо рече той и посегна да го вземе. — Носеше го, когато се запознахме.
— Много красив медальон.
— Носи го още от момиче. Каквото и да ѝ купувам, независимо колко е красиво и великолепно, тя предпочита да носи медальона. Носи го дори заедно с перлите си. Мислех, че никога не го сваля, а ето че… — взираше се той във верижката — …медальонът е непокътнат, така че явно го е свалила. — Той погледна косо към Доли и тя се сви леко от настойчивостта му. Така ли гледаше и Вивиан, запита се тя, докато повдигаше роклята ѝ и отместваше медальона, за да я целуне. — Казахте, че сте го намерили — продължи той. — Чудя се къде.
— Аз… — Доли се изчерви от мислите си. — Боя се, че не знам. Разбирате ли, не го намерих аз, дадоха ми го да го върна на Вивиан. Заради близостта ни.
Той кимна леко.
— Чудя се, госпожо Смитам…
— Госпожица Смитам.
— Госпожице Смитам… — потръпнаха устните му, а сяната на усмивка по тях я накара да се изчерви още повече, — с риск да прозвуча нахално, защо не го върнахте на съпругата ми в столовата? Нямаше ли там да е по-удобно за заета дама като вас?
Заета дама. На Доли ѝ харесваше как звучат думите, произнесени от Хенри.
— Ни най-малко не е нахално, господин Дженкинс, но знам колко важен е медальонът за Вивиан, затова исках да ѝ го върна възможно най-бързо. Невинаги сме в еднакви смени, нали разбирате.
— Странно — замислено сключи той юмрук около медальона. — Жена ми всеки ден ходи на работа.
И преди Доли да успее да му каже, че никой не ходи в столовата всеки ден, че има график на смените, контролиран строго от госпожа Уодингам, в ключалката се превъртя ключ.