![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Разбира се, Кити забеляза, че нещо не е наред, и в отговор тържествено и при всяка възможност мъкнеше в къщата своята изгодна партия, пилота от ВВС, перчеше се с евтиния си дребен годежен пръстен и целенасочено разпитваше къде е Джими. В сравнение с нея задълженията на Доли в столовата бяха направо облекчение. Или поне щяха да бъдат, ако Вивиан се появяваше, за да повдига духа ѝ. Толкова отдавна не се бяха виждали, че Доли почти беше забравила лицето ѝ. Бяха се срещнали само веднъж след онази вечер, когато Джими се появи изненадващо. Вивиан донесе кашон с дарени дрехи и Доли можеше да се закълне, че тя ѝ се усмихна от другия край на стаята. Доли тъкмо се отправи натам, за да я поздрави, когато госпожа Уодингам ѝ нареди да отиде в кухнята под страх от смъртно наказание. Вещица. Почти си струваше да се запише в Бюрото по труда, само и само никога повече да не вижда тази жена. А вероятността за това беше голяма. Доли беше получила писмо от Министерството на труда, но когато лейди Гуендолин научи, тутакси уреди служителите на най-високите нива да бъдат осведомени, че Доли е незаменима на поста си и тя не може да я пусне да произвежда бомби.
В този момент към плота се приближиха двама пожарникари с черни от саждите лица и Доли си лепна усмивка с по една трапчинка на всяка буза, докато им пълнеше купите със супа.
— Тежка нош, а, момчета? — попита тя.
— Скапаният лед в маркучите — отговори по-нисичкият. — Само да видите какво е там, навън! Гасим пламъците в една къща, а по вратата на съседната се образуват ледени висулки, където водата я е поляла.
— Ужас! — възкликна Доли и мъжете се съгласиха, а после се стовариха на грубата дървена маса и тя отново остана самичка в кухнята.
Доли се облегна на плота и подпря брадичката си с ръка. Явно напоследък Вивиан е заета с онзи свой лекар. Доли малко се разочарова, когато Джими ѝ каза — предпочиташе да научи за връзката направо от Вивиан, — обаче разбираше нуждата от потайност. Хенри Дженкинс не беше човек, който ще толерира забежките на жена си: само като го погледнеш, веднага си личи. Ако някой чуеше случайно изповедта на Вивиан или надушеше нещо подозрително и съобщеше на съпруга ѝ, щеше да настане същински ад. Нищо чудно, че бе настояла пред Джими да не казва на никого какво е споделила с него.
— Госпожо Дженкинс? Ехо, госпожо Дженкинс?
Доли тутакси вдигна поглед. Дали Вивиан не беше пристигнала незабелязано?
— О, госпожице Смитам… — Гласът изгуби част от лъчезарността си. — Това сте само вие.
Спретнатата Мод Хоскинс беше застанала пред плота, а една брошка закопчаваше горе деколтето на блузата ѝ, стегнато като якичката на свещеник. Вивиан не се виждаше никъде и Доли посърна.
— Да, само аз, госпожо Хоскинс.
— Да… — изсумтя възрастната жена, — така е. Озърна се като шашардисана кокошка, която клопа с човка, и каза: — Ама че работа, дали сте я мяркали… госпожа Дженкинс имам предвид?
— Да видим — замислено потупа устни Доли, докато пъхаше краката си в обувките под плота, — не, струва ми се, че не съм.
— Жалко. Разбирате ли, нося ѝ нещо. Сигурно го е изгубила при последното си идване тук и аз оттогава ѝ го пазя с надеждата да я срещна. Обаче не е идвала от дни.
— Така ли? Не съм забелязала.
— Цяла седмица. Дано всичко да е наред.
Доли се зачуди дали да не каже на госпожа Хоскинс, че вижда Вивиан всеки ден, жива и в цветущо здраве, от прозореца на стаята си в къщата на лейди Гуендолин, обаче реши, че така ще предизвика повече въпроси, отколкото отговори.
— Сигурна съм, че тя е добре.
— Вероятно имате право. Колкото изобщо може да е човек при тези обстоятелства.
— Да.
— Само една дреболия. Заминавам за Корнуол да постоя при сестра си и се надявах да ѝ върна тази вещ преди това — озърна се несигурно госпожа Хоскинс. — Изглежда, ще трябва да…
— Да я оставите при мен? Разбира се, направете го — каза Доли с най-подкупващата си усмивка. — А аз ще се постарая тя да я получи.