![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
Издърпа медальона между гърдите си и погледна надолу към красивата му, гравирана със спирали повърхност. Клетата Вивиан сигурно е съсипана, понеже си мисли, че го е изгубила завинаги. Доли се замисли дали да не ѝ съобщи незабавно, че медальонът е на сигурно място — може би с писмо, което да пусне през пощенския процеп на вратата, — но бързо се отказа Нямаше своя хартия за писма, не и без монограма на лейди Гуендолин, а това не ѝ се струваше уместно. Най-добре да отиде лично. Големият въпрос беше как да се облече.
Доли легна по корем и извади своята Книга с идеи от скривалището под леглото. "Наръчникът на госпожа Бийтън за управление на домакинството" изобщо не я беше заинтригувала, когато майка ѝ ѝ го подари, обаче напоследък хартията струваше колкото теглото си в злато, а страниците на книгата се оказаха идеалното скривалище за любимите ѝ снимки от списание "Лейди". Доли вече повече от година ги нарязваше и ги залепваше над правилата и рецептите на госпожа Бийтън. Сега разлисти албума си, като внимателно наблюдаваше с какво са облечени най-хубавите жени и сравняваше снимките с тоалетите, които беше виждала в дрешника горе. Спря на една по-нова снимка. Беше на Вивиан, снимана на благотворително мероприятие в "Риц", прелестна с роклята си от фина коприна. Доли замислено плъзна пръст по силуета на бюстието и на полата — имаше точно същата рокля горе, с малко поправки щеше да е идеална. Доли се усмихна, като си представи колко хубаво ще изглежда, прекосявайки улицата при първа възможност, за да пие чай с Вивиан Дженкинс. Запита се също колко ли ще се наложи да чака.
* * *
Три дни по-късно в пристъп на непривична за нея любезност лейди Гуендолин пусна на пода плика с бонбоните си и настоя Доли да дръпне плътните завеси и да я остави самичка да подремне. Беше почти три следобед и Доли не изчака да я молят повторно. Остави старицата да дреме, облече жълтата рокля, която беше окачила готова в стаята си, и пресече улицата до къщата отсреща.
Докато стоеше на облицованото с плочки горно стъпало и се готвеше да натисне звънеца, Доли си представи лицето на Вивиан, когато отвори вратата и я види да стои на праг, признателната ѝ усмивка, когато двете седнат да пият чай и медальонът излезе на бял свят. Направо ѝ идеше да затанцува от радостно очакване.
Поспря за миг, колкото да оправи косата си за последен път, наслаждавайки се на учестеното биене на сърцето си, и натисна звънеца.
Изчака, заслушана за издайническо шумолене от другата страна, после вратата се отвори със замах навътре и нечий глас каза:
— Здравей, скъ…
Доли неволно отстъпи крачка назад. Пред нея стоеше Хенри Дженкинс, по-висок отблизо, отколкото изглеждаше отдалече, бляскав като всички мъже с влияние. В държанието му имаше нещо почти свирепо, но то бързо се разсея и тя реши, че вероятно изненадата ѝ придава повече колорит на ситуацията. Наистина въпреки всичките си фантазии, никога не си беше представяла това. Хенри Дженкинс заемаше важен пост в Министерството на информацията и рядко се прибираше у дома денем. Доли отвори уста и отново я затвори, защото се чувстваше уплашена от присъствието му, от ръста му и от свъсеното му изражение.
— Да? — каза той. Лицето му беше зачервено и на Доли ѝ хрумна, че сигурно е пил. — За стари дрехи ли идвате? Защото вече дадохме всичко, което можем.
Доли най-сетне бе способна да говори.
— Не, не, извинете — каза тя. — Не съм тук за дрехите Идвам да се видя с Вивиан… с госпожа Дженкинс. — Така, уменията ѝ се възвръщаха. Тя му се усмихна. — Аз съм приятелка на съпругата ви.
— Разбирам. — Изненадата му беше очевидна. — Приятелка на съпругата ми. И как се казва тази приятелка?
— Доли… искам да кажа, Дороти Смитам.
— В такъв случай, Дороти Смитам, най-добре да влезем вътре, нали? — отстъпи той и я покани с жест.
Докато прекрачваше прага на дома на Вивиан, Дороти си помисли, че откакто живее на Кампдън Гроув, за пръв път влиза в къщата на номер двайсет и пет. Доколкото можеше да прецени, разположението беше почти същото като в нейната къща — вестибюл и стълби към първия етаж, а също врата на стената отляво. Когато последва Хенри Дженкинс към дневната обаче, Доли установи, че приликите се изчерпват с това. Явно къщата беше обзаведена през този век и за разлика от тежките извити махагонови мебели на лейди Гуендолин и претрупаните ѝ стени, тук имаше светлина и остри ъгли.
Беше великолепно: на пода имаше паркет и цилиндрите полилеи от матово стъкло — на тавана. По стените имаше въздействащи снимки на съвременна архитектура, а върху едната ръкохватка на лимоненозеленото канапе беше метната кожа от зебра. Толкова елегантно, толкова модерно — Доли трябваше да внимава да не лапне някоя муха, докато разглеждаше със зяпнала уста.