Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Плъзна се на луксозната бежова кожена задна седалка на седана и закопча предпазния колан. Шофьорът включи двигателя, без да каже и дума.
- Къде отиваме? - попита го тя.
- На едно усамотено местенце надолу по реката. Господин Брийл обича местния колорит. Просто се настани удобно и се отпусни, скъпа. Ще видиш.
Господин Брийл? Кой беше този човек? Лус никога не беше обичала да й казват да се отпусне, особено когато това напомняше на предупреждение да не задава повече въпроси. Въпреки това тя скръсти ръце на гърдите си, загледа се навън през прозореца и се опита да забрави какъв беше тонът на шофьора, когато я нарече „скъпа“.
През прозорците със затъмнени стъкла дърветата навън и сивият павиран път под тях изглеждаха кафяви. На завоя, чието западно разклонение водеше към Тъндърболт, черният се-дан свърна на изток. Движеха се в посока към брега. От време на време, когато техният път и този на реката се събираха, Лус виждаше кафявата вода, която лъкатушеше под тях. Двайсет минути по-късно колата забави скорост и спря пред разнебитен крайречен бар.
Беше построен от сиво, гниещо дърво, а върху набъбнала, подгизнала от водата табела над предната врата пишеше „Стикс“ с неравни червени букви, изписани на ръка с блажна боя. Гирлянда от найлонови флагчета с реклами на бира беше окачена на дървената греда под ламаринения покрив - жалък и посредствен опит за създаване на празнично настроение. Лус огледа изучаващо изображенията, нанесени с шаблон от копринен плат върху найлоновите триъгълници - палми и загорели от слънцето момичета по бикини, вдигнали бутилки с бира към широко усмихнатите си устни - и се запита кога за последен път на това място бе стъпвало истинско момиче от плът и кръв.
Двама по-възрастни типове, облечени в стил пънк-рок, седяха и пушеха на една пейка с изглед към водата. Дълги кичури коса висяха унило над застаряващите им чела, а кожените им якета имаха грозния, мръсен вид на нещо, което носеха още от младостта на стила „пънк“. Празното изражние върху загорелите им, отпуснати лица придаваше на цялата сцена още по-печален вид.
Тресавището, разположено досами двулентовата магистрала, беше започнало да залива асфалта, и пътят просто някак се губеше постепенно сред блатна* трева и тиня. Лус никога не беше навлизала толкова навътре в речните тресавища.
Докато седеше, несигурна точно какво да прави, щом излезе от колата, и дали това въобще беше добра идея, предната врата на „Стикс“ се отвори с трясък и Кам излезе с дебнеща походка навън. Облягаше се хладнокръвно на остъклената врата, кръстосал крака един върху друг. Тя знаеше, че не може да я види през затъмнения прзорец на колата, но той вдигна ръка, сякаш можеше, и й махна да се приближи към него.
- Хубаво ще я оплескаме сега - промърмори Лус, преди да благодари на шофьора. Тя отвори вратата и беше посрещната от порив на солен вягър, докато изкачваше трите стъпала до дървения вход на бара.
Чорлавата коса на Кам висеше свободно около лицето му и изражението в зелените му очи беше спокойно. Единият ръкав на черната му тениска беше навит и издърпан нагоре над рамото, и Лус видя гладкото очертание на бицепса му. Опипа злат-ната верижка в джоба си. Не забравяй защо си тук.
По лицето на Кам нямаше и следа от сбиването предишната вечер, което веднага я накара да се запита дали по лицето на Даниел имаше.
Кам й отправи любопитен поглед, като прокара език по дол-ната си устна.
- Тъкмо пресмятах от колко ли утешителни питиета ще имам нужда, ако ми вържеш тенекия днес - каза той, като разтвори ръце за прегръдка. Лус пристъпи в тях. Много трудно беше да откаже на човек като Кам, дори и когато не беше напълно си-гурна за какво моли той.
- Нямаше да те измамя - каза тя, после моментално се почувства виновна, защото знаеше, че беше изрекла думите от чувство за дълг, а не по романтичните причини, които Кам би предпочел. Беше тук само защото смяташе да му каже, че не иска да се забърква с него. - Е, какво е това място? И откога имаш личен шофьор?
- Дръж се за мен, хлапе - каза той, явно приел въпросите й като комплименти, сякаш на нея й харесваше да я откарват по разни барове, които смърдяха като вътрешността на сифон.
Изобщо не я биваше в тези неща. Кали винаги казваше, че Лус е неспособна на брутална откровеност и че именно затова се насажда в толкова много кофти ситуации с типове, на които би трябвало просто да откаже веднага. Лус трепереше. Трябваше да се разтовари от това. Тя затършува в джоба си и измъкна висулката.