Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Беше слюнка.
Динозавърът го беше наплюл.
Колко гадно, помисли той. После вдигна поглед към динозавъра, видя как главата му прави същото движение и усети как слюнката го улучва, този път по врата, точно над яката на ризата. Недри я изтри с ръка.
Божичко, колко отвратително. Но кожата на врата му вече започваше да изтръпва и да смъди. Ръката също го заболя. Все едно някой го бе полял с киселина.
Недри отвори вратата на джипа и хвърли поглед назад да се увери, че динозавърът няма да го нападне. Тогава усети внезапна пареща болка в очите, сякаш в мозъка му се бяха забили хиляди шипове. Задъхан от болка, той стисна очи, вдигна ръце, за да ги скрие, и усети лепкавата пяна, която се стичаше от двете страни на носа му.
Слюнка.
Динозавърът беше плюл в очите му.
Още преди да го осъзнае, болката го прекърши и запъхтян, той се свлече на колене. После рухна настрани и притисна лице в мократа земя. Дъхът му излизаше със свистене от гърдите. Болката не го отпускаше, ставаше все по-силна и под здраво стиснатите му клепачи заиграха светли петънца.
Земята се разтресе и Недри разбра, че динозавърът се приближава. Чу тихото бухане и въпреки болката с усилие отвори очи, ала не видя нищо освен светлите петна. Бавно осъзна какво е станало.
Беше ослепял.
Бухането се чуваше все по-силно. Недри с мъка се изправи на крака и олюлявайки се, се подпря на вратата на колата. Почувства как му се повдига и му се вие свят. Сега динозавърът беше само на хвърлей, Недри усещаше близостта му, смътно долавяше горещия му дъх.
Но не виждаше нищо.
Това го изпълни с неописуем ужас.
Той разпери ръце и диво ги размаха във въздуха да отблъсне нападението, което бе неизбежно.
Тогава усети нова пареща болка, като че някой заби в корема му нажежен нож. Недри се препъна, протегна слепешком ръце към разкъсаната си риза и напипа някаква тежка хлъзгава маса, която бе изненадващо топла. Той с ужас осъзна, че държи в ръце собствените си вътрешности. Динозавърът беше разпорил корема му и червата му бяха изпаднали.
Недри се строполи на земята и падна върху нещо люспесто и студено, сигурно крака на животното. После усети нова болка, този път от двете страни на главата. Болката стана още по-силна, когато животното го изправи на крака.
Недри разбра, че динозавърът стиска главата му между челюстите си, и обзелият го ужас бе последван от желанието всичко това да свърши час по-скоро.
Бунгалото
— Още кафе? — любезно запита Хамънд.
— Не, благодаря — отвърна Хенри Ву и се облегна на стола. — Не мога да хапна нищо повече.
Седяха в трапезарията в бунгалото на Хамънд, което се намираше в уединена част на парка недалеч от лабораториите. Ву трябваше да признае, че бунгалото, което Хамънд беше построил за себе си, е изискано и просторно, почти в японски стил. Вечерята също беше превъзходна, като се има предвид, че кухненският персонал все още беше малоброен.
Но нещо в поведението на Хамънд притесняваше Ву. Старецът се държеше различно от друг път… и тази разлика беше едва доловима. По време на вечерята Ву се бе опитал да определи в какво се състои тя. От една страна, Хамънд говореше несвързано, повтаряше се, разказваше стари истории. От друга, бе изнервен и изпадаше ту в необуздан гняв, ту в сълзлива сантименталност. Но всичко това можеше да се обясни с напредналата му възраст. В края на краищата Джон Хамънд беше почти на седемдесет и седем.
Но имаше и нещо друго. По някои въпроси непрекъснато увърташе. По други твърдо държеше на своето. И в крайна сметка упорито отказваше да обсъжда положението в парка.
Ву беше смаян от подозрението (все още не си позволяваше да мисли, че то е доказано), че динозаврите се размножават. След въпроса на Грант дали при създаването им е била включена ДНК на земноводни Ву реши да отиде в лабораторията и да провери компютърните данни за всички използвани отрязъци ДНК. Защото ако динозаврите наистина се размножаваха, всичко в парка подлежеше на съмнение — начинът на генетичното създаване на животните, системата за генетичен контрол, изобщо всичко. Под въпрос беше дори зависимостта на животните от лизина. А ако динозаврите наистина можеха да се размножават и да живеят сред съвременната природа…
Хенри Ву искаше час по-скоро да провери тези данни. Но Хамънд упорито настояваше да вечерят заедно.
— Непременно трябва да хапнеш от сладоледа, Хенри — каза Хамънд и бутна стола си от масата. — Мария прави превъзходен джинджифилов сладолед.