Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— А канимите?
— Видяхме как четири от техните кораби бяха разбити, но това не ги забави. Погледни там.
Огромната фигура във водата тръгна към армадата, но след миг потъна и водата с рев се затвори над нея, образувайки вихри за известно време.
Когато първият кораб на канимите стигна до това място, нямаше нищо, което да подсказва за присъствие на огромното чудовище, само неспокойно разпенено море. Корабът на канимите докосна мястото, полетяха пръски и той продължи по пътя си.
— Ще кажа едно. На тези кучета дори костите им не са жълти — измърмори Демос, гледайки в далечината. — Всички, освен най-големите левиатани, се махнаха от пътя на бурята, която се движи зад канимите. По този път загубите ще са малко по-големи, но те ще достигнат целта си.
— Предадохте ли им съобщението? — попита Ерен.
— Не е твоя работа — отговори Демос.
— Ако сте заедно с канимите, капитане, тогава те просто ще ви позволят да си отидете.
— Не позволяват — каза Демос, — но аз не им дадох кой знае какъв избор. Те не са толкова подли, колкото си мислят. Враните да ги вземат, ако позволя на някакви си пършиви кучета-жреци да ми забият нож в гърба.
— Жреци? — попита Ерен.
Демос изсумтя:
— Дрехи, книги, свитъци. Много разговори за нищо. Наричаха го Сари.
Сари. Преди беше камерхер на посланик Варг в столицата — създание, което планираше заедно с ворда да убие Първия лорд.
Сари, който избяга от Алера, въпреки всички усилия на легионите и лордовете да го намерят и спрат, на когото, сега Ерен вече беше сигурен, някой му помага вътре в Алера.
— Калар — промърмори Ерен.
Демос се обърна към Ерен със собствените му думи, имитирайки и интонацията му:
— Не разбирам за какво говорите, сър.
Ерен известно време гледа капитана, убеден, че откритото отрицание само потвърждава подозрението. Ако е така и Демос е бил нает от Калар, за да предаде съобщение на канимите — то той ще се опита да го убие, преди капитанът да успее да избяга.
Очевидно Демос нямаше намерение да си сътрудничи с властите за възмездие — такива престъпници рядко следваха желания, разминаващи се с тяхната изгода. Но той би трябвало да е достатъчно възмутен от предателството, за да може Ерен косвено да разбере кой го е наел и какво се случва.
— Наясно си какво означава това — каза Ерен и поклати глава. — Пратеник. Тази армада. Това е война, капитане. И ти не си единственият, който е бил предаден.
Демос гледаше, застанал на кърмата, и не казваше нищо. Мракът, който хвърляше бурята, която водеше армадата на канимите, напълно погълна остров Уестмистън.
Ерен се обърна към Демос:
— Готов съм да платя три пъти повече от предварително договореното, ако ни върнеш в Алера, така че да имаме достатъчно време да предупредим легионите. И няма да ти задават никакви въпроси.
Наемникът го погледна и последва дълго мълчание. После той показа зъби и леко кимна на Ерен.
— Боцман!
— Да, капитане?
— Изправете гротмачтата, вдигнете всички платна и предупреди магьосниците! Да накарат старото корито да лети!
Глава 19
Исана отвори очи и помисли, че сега ще припадне. Септимус с присъщата си нежност, с прецизно движение постави пръстен на пръста й с толкова леко движение, че тя дори не го усети.
Ръката изглеждаше като сребърна, пръстенът беше толкова изкусно изкован, че едва усещаше тежестта му. Изобразяваше двойка орли, обърнати един към друг и поддържащи скъпоценен камък с крилата си.
Самият камък беше нарязан на малки парчета с ромбоидна форма, но Исана никога не беше виждала такъв камък, яркочервен и син, разделен точно по центъра, без забележим шев.
— О! — тихо възкликна тя. Усети как сълзите изпълват очите й, а бузите й порозовяха. — О! О…
Септимус тихо се засмя и тя усети удоволствието му от нейната реакция. Исана почувства, че същата вълна от удоволствие се заражда вътре в нея — като първия път, когато чу смеха му.
Тя така и не успя да произнесе нито дума, просто седеше, гледаше го и се наслаждаваше на чертите му. Тъмна коса, яркозелени очи, висок, силен. Той беше толкова красив, изразителното му лице можеше да предаде всякаква емоция без думи, а гласът му беше нисък, силен, мъжествен.