Светлият лик на смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #15
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0189-1
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Светлият лик на смъртта». Краткое содержание книги:
Лариса кимна. Какво пък, Виктор Дербишов се оказа възпитан човек, това вече беше добре. Само че каква беше тази странна фраза да ви придружа до дома му! Най-близката до блока на Дербишов станция на метрото беше „Октябърское поле“, а не „Академическая“, където се намираше сега Лариса. Ако Виктор от самото начало е искал да я покани в дома си, защо й бе определил среща в тази част на града? Но не можеше да попита за това — нали ако беше получила номера на пощенската кутия на Дербишов от бюрото за запознанства, по никакъв начин не би могла да знае домашния му адрес.
— Добре, да вървим. Или ще се качим на нещо?
— Не, ще вървим пеша. Съвсем наблизо е, на съседната улица. Между другото казвам се Алик.
— Много ми е приятно. А вие знаете моето име, нали?
Лариса не бе съвсем наясно за какво може да разговаря с този Алик, нали изобщо не бе имала намерение да се запознава с него. Но, от друга страна, той бе направил услуга на Виктор, бе дотичал да я посрещне, така че и да пази ледено мълчание също бе някак неправилно.
— Колеги ли сте с Виктор? — учтиво се поинтересува тя.
— Не, просто приятели.
Младежът улови бързия поглед, който Лариса му хвърли, и леко се разсмя. Смехът му бе звънлив, също като гласа.
— Знам, знам какво си помислихте! Не, наистина сме приятели, без никаква двусмисленост. Но не се притеснявайте, Лариса, откак отмениха наказателната отговорност за това, ние изобщо престанахме да се крием. Да, такъв съм и това ме прави щастлив. Може да се каже: гордея се с това. В живота ми има много приятели и много любов, а нали не всеки нормално ориентиран мъж може да се похвали с това! Съгласна ли сте? Ето например Виктор. Вие, разбира се, още не го познавате, но повярвайте ми — той е един от най-нещастните в любовта мъже. Буквално сякаш е орисан така. Абе не му върви на този човек и това е. Хем е красив и заможен, и напълно здрав — но е принуден да прибягва до услугите на бюро за запознанства. Какъв парадокс!
Алик се спря пред някаква сергия с плодове и зеленчуци.
— Виктор ме помоли да купя едно-друго — с извиняващ се тон поясни той. — Защото е бил сигурен, че днес ще се освободи към седем часа, а дори и по-рано, и ще успее да подготви всичко, за да приеме гостенка в дома си. Обаче тези преговори са объркали всичките му планове.
Той купи едро жълтеникаво грозде, няколко плода манго, чепка банани и ослепително оранжеви портокали. Лариса с одобрение наблюдаваше тези приготовления. Явно Дербишов беше приличен човек, не му се свидеше нищо, за да направи една среща приятна, дори тя да се окаже първа и единствена. Хрумна й предателската мисъл, че нищо чудно по този необичаен начин да започне извънбрачна връзка. Вярно, тя прави всичко това със съвсем друга цел, но знае ли човек…
Наистина стигнаха много бързо. След десетина минути спряха пред многоетажен монолитен блок и се качиха на третия етаж. Алик извади от джоба си ключове и отвори вратата.
— Моля, заповядайте — покани я той. — Виктор помоли да го извините, ако нещо не е наред — не е идвал тук от около две седмици.
— Но той не живее ли в този апартамент? — изненада се Лариса.
— Сега не, но това е временно. Той има още един, който в момента се ремонтира, и Виктор е принуден да живее там, за да наблюдава работата. Нали разбирате, човек не може да оставя работниците без надзор. Така ще ремонтират, че после може да не намериш някоя стена.
Лариса въздъхна с облекчение. Такава била работата значи. Сега всичко се изясни. Може би жената, с която онзи ден се бе прибрал, изобщо не му беше любовница, а просто някаква роднина, която помага в чистенето, миенето, изнасянето на боклука. Когато се прави ремонт, винаги има много такава работа.
Тя внимателно огледа апартамента. Не беше лошо, никак не беше лошо. Грижовно обзаведено жилище, навсякъде се усещаше практичност и вкус. Алик й предложи да влезе в хола и да се настани удобно, а той отиде да домакинства в кухнята. Лариса седна на мекия, тапициран с велур диван и се опита да се съсредоточи. Все пак й предстоеше да свърши не много проста работа: да спечели доверието на непознат човек и да го накара да говори за покойната си съпруга. Е, не съпруга, нали не са били женени, но пък толкова години са живели заедно!
На стената срещу дивана беше окачена голяма, поставена в рамка снимка на Дербишов: той и някакъв друг мъж стояха един до друг, облечени в жокейски костюми, и държаха за юздите коне. Впрочем определението някакъв мъж не беше правилното: Лариса прекрасно го познаваше, то се мяркаше на телевизионния екран почти всеки ден. Известен политик, депутат в Държавната дума. Да, хубави познанства имаше Виктор Александрович.