Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Май трябва да се върнем в онзи — упорито продължи Руслан. — Надявам се Яна да не възрази. Според мен тя вече се успокои напълно, дори не си спомня за онези плъхове.
Когато към тях се присъедини излезлият от банята Альоша, разговорът плавно потече в руслото на обсъждането на различни диети и проблемите на здравословното хранене. При това Воронова и синът й мъжествено ядяха „подбрани“ продукти, като оставиха Руслан и Настя да тровят организмите си с топли препечени филийки бял хляб с конфитюр, както и с несъчетаеми продукти като изпържени и залети с яйце картофи с кренвирши и домати. Настя току улавяше нещастния и пълен със завист поглед на Альоша. Горкото момче, то искрено смята, че Настя изпитва удоволствие. В действителност нямаше никаква наслада, тя никак не бе гладна, макар че — да си признае — храната беше вкусна. Но след закуската вкъщи, при която те с Коротков „изпробваха експериментално“ рибата по гръцки, придружена с огромни комати пресен хляб, Настя имаше чувството, че сега ще огладнее най-рано след седмица. Рибата се оказа учудващо вкусна, което и тя, и Коротков изобщо не бяха очаквали: все пак беше първи опит, а той, както показва многовековната практика, рядко е сполучлив. Настя обаче мъжествено демонстрираше нечовешки апетит, разбирайки, че се държи абсолютно не според както е редно за намиращ се на работа оперативен работник. Строго казано, тя трябваше да откаже каквито и да било почерпки, в краен случай да си позволи кафе или чай, но дори без бонбони или бисквити, да прави строга физиономия и с целия си вид да демонстрира морна загриженост за съдбините на човечеството или поне за съдбата на едно-единствено неразкрито убийство. Но днес не й се искаше да бъде старши оперативен пълномощник от криминалната милиция, искаше й се да поседи като приятна гостенка в този дом, гостенка, с която всички разговарят откровено и не се замислят над всяка произнесена дума. А в името на това стомахът ще трябва да търпи.
Домакинята обаче не беше забравила за какво бе дошла Настя.
— Аз ще поработя, а вие с Руслан се разположете в хола — каза Воронова.
Настя внимателно наблюдаваше Нилски. Жалко, че не го познава от по-рано, така че не може точно да прецени дали той винаги е такъв „изтормозен“, или е изгубил жизнерадостта си след това, което се е случило с жена му. Във всеки случай, външно той никак не приличаше на храбър журналист, владеещ перото с достойно за завист изящество. Докато бе чела неговите публикации, Настя си бе представяла остроумен и енергичен младеж, готов да отиде докрай в стремежа си да изясни истината и да осветли замъглените от лъжи и недомлъвки факти. Освен това той, ако се съди по прочетените от нея текстове, притежаваше мощната способност да конструира цялостна картина от наличните откъслечни сведения. Това беше именно дарбата, която е толкова необходима на детективите и следователите, но с която природата дарява далеч не всеки индивид, сложил милиционерски пагони. Настя имаше чувството, че такъв човек по правило не може да се окаже вял, че живият ум непременно трябва да е съчетан с енергични и леки движения. Това естествено не означава, че Нилски според нейните представи би трябвало непрекъснато да снове из стаята и бурно да жестикулира. Нищо подобно. В литературата има един великолепен пример — Ниро Улф, който е дебел, мързелив, бавноподвижен, но притежава необикновено ясен и остър ум. Ала такъв човек, какъвто тя си бе представяла, че е Руслан Нилски, би трябвало да проявява интерес към случващото се, да задава въпроси, да предлага свои версии. С една дума, очите му би трябвало да светят.
А очите на Нилски не светеха. Погледът му беше угаснал и някак безразличен. Не, той не приличаше нито на храбър журналист, нито на съпруг на потърпевша.
— Руслан Андреевич — подзе Настя, разбирайки, че трябва да пристъпва пипнешком, — днес дойдох не да ви задавам въпроси, а да ви помоля за помощ. От момента на извършването на престъплението мина цяла седмица, а следствието не е напреднало нито с крачка. Имаше множество различни версии, ние старателно ги проверявахме, но всички те се разпадаха. Още не сме намерили убиеца сред познатите на Тимур, а отвличането и благополучното завръщане на жена ви съвсем объркаха всичко. И аз исках да ви помоля да забравите за известно време, че сте съпруг на потърпевшата, и да си спомните, че сте журналист и писател. Вие сте човек, който умее от разпръснати факти да подрежда истории, да се досеща за неща, които са скрити от нашите очи.
— Все още не съм писател — позасмя се Руслан. — Моят роман никъде не е публикуван.