Смъртта като изкуство

— Изглежда, нашите среднощни бдения дадоха резултат — констатира Алексей. — Издъни се на три пъти.

— Именно. Не е гледал нито „Дванайсета нощ“, нито „Изкачване към върха“. Браво на нас, не будувахме напразно.

Бяха прекарали половината нощ пред компютъра, за да търсят в интернет филма „Изкачване към върха“ и записа на поставения от Богомолов спектакъл „Дванайсета нощ“. Изгледаха заедно и двата, искрено се смяха на лилавите жартиери на Малволио, които по текст бяха жълти, дълго се чудиха защо режисьорът бе възложил ролята на Виола на актьор, а ролята на нейния брат Себастиан — на актриса, и решиха именно върху това да изградят две-три прости клопки. Наистина човек, гледал спектакъла, по никакъв начин не би забравил тези неща. Само че клопките трябваше да бъдат хем простички, хем незабележими. Например, като говорят за жартиерите, не бива да споменават името на Малволио, защото името е станало популярно и по него е лесно да се разпознае самата пиеса. Виж, ако не споменат името, не е възможно човек, който не е гледал спектакъла, да схване за какви лилави жартиери става дума. Същото се отнасяше и за ролите на Виола и нейния брат Себастиан. Виола е главна героиня и дори да не си гледал точно този спектакъл, но да си гледал друг или просто да си чел пиесата, ще схванеш, че става дума за „Дванайсета нощ“ на Шекспир, докато почти никой не си спомня името на Себастиан, който се появява на сцената за съвсем кратко време. Ето защо решиха да споменат не Виола и нейния брат, а Себастиан и неговата сестра. И отново клопката успя. Колкото до ролята на Арбенина в любимия филм на Лесогоров, в него актрисата изобщо се появява само в един епизод. Вярно, ярък и голям, около три минути, с едри планове, с изразителен текст, но все пак само епизод, така че е невъзможно да кажеш, че на Арбенина се крепи целият филм. А пък как била остарявала през целия филм си беше плод от импровизацията на Чистяков. В този филм изобщо никой не остаряваше, в него действието се развиваше в рамките само на един месец. Беше абсолютно очевидно, че Артьом Лесогоров никога не бе гледал нито „Дванайсета нощ“, нито „Изкачване към върха“.

С други думи, на въпроса на Настя Каменская: „Защо търпите всичко това?“, Артьом бе излъгал. И лъжата му не е била подготвена предварително, а измислена в движение, в кухнята, докато е приготвял кафето. Колко навреме вчера Настя си бе спомнила яркия плакат, окачен на стената в кабинета на Богомолов! И Артьом си го е спомнил. И назова „Дванайсета нощ“, поставена от Богомолов. Колкото до ролята на Арбенина във филма, той вероятно просто бе прегледал филмографията на актрисата и бе запомнил, че тя е играла в този филм. А пък каква е била ролята й — главна, второстепенна или епизодична, — това не го пише във филмографията.

Какви са били съображенията на Артьом Лесогоров да донесе своята пиеса именно в този театър? Имал съображения, но незнайно защо не пожела да говори за тях.

— Ася, а защо не го изобличи? — попита Чистяков. — С нетърпение чаках този сладостен момент — да му посочиш лъжата. Ти обаче най-спокойно го пусна да си върви.