Сибирски тайни

— Честно казано — направи тя виновна физиономия, — закусих в седем сутринта и преди да дойда тук, се мотах из учрежденията и кабинетите на вашите чиновници. От сутринта не съм пила и чашка кафе. А без него не съм човек. Още повече че времето така рязко се промени, заваля, кръвното ми падна, на моята възраст го усещам доста силно. И едно кафенце с цигара са ми просто жизнено необходими. Беше ми някак неудобно да моля за кафе насред обяда.

Качиха се по стълбището, влязоха в голямата зала и седнаха до бара. За да поддържа легендата си, Настя поиска двойно еспресо. Обикновено тя не го пиеше толкова силно, ала какво ли не прави човек, за да изпълни молбата на Юрка. Нищо, ще сложи повечко захар или ще му долее млекце. Ще го изтърпи някак.

— А, как не се сетих — престорено се ядоса на своята недосетливост Настя. — Там нали трябва вече да донесат пелмените, мъжете ще ме чакат, всичко ще изстине… Не е хубаво.

— Не се тревожете — усмихна се Ина. — Аз ще предупредя.

Тя веднага звънна на Ворожец и му каза, че Анастасия Павловна ще се забави петнайсетина минути. После отиде при един сервитьор, който я изслуша, погледна си часовника и кимна. Е, прекрасно, сега Ворожец и Баев знаят със сигурност, че през близките петнайсет минути ръцете им са напълно развързани. Предвидливият Пьотър Сергеевич определено е помолил Ина да му съобщи кога дамите ще си тръгнат от бара. Нека спокойно разгледат документите, да се убедят, че московчаните се интересуват изключително от парцели, и да мирясат. Защото вече им дойде до гуша от мнителността на Баев.

След като Настя отново се присъедини към мъжете, атмосферата край трапезата стана значително по-ведра. Ворожец ласкаво я смъмри, задето била прекалено стеснителна и не помолила да й донесат кафето тук. И разказа няколко вица. Баев явно също се бе поуспокоил и дори даде някаква полезна информация за харесаните от тях парцели. Впрочем Коротков и бездруго със сигурност бе научил всичко от Егоров. Но Настя с делови вид извади бележника си и старателно записа всичко, като при това отбелязваше някои неща по полетата на документите от папката. С една дума, с всички сили се преструваше на секретарка на голям началник и момиче за всичко.

Пелмените наистина се оказаха страхотни! Когато току-що бяха пристигнали във Вербицк и вечеряха в ресторанта на хотела, на нея й се стори, че през живота си не е яла нищо по-вкусно от тукашните пелмени. Но сега се разбра, че това далеч не е така. В „Сибириада“ оформяха пелмените на ръка, тестото беше меко и нежно като коприна, плънката от дивечово месо — сочна, а самите пелмени — мънички, направо се топяха в устата. Дори й дожаля за Коротков, който бе лишен от този разкошен пир.