Сибирски тайни

— А капитан Хохлов е човек на Баев — унило завърши майор Егоров. — Така че, момчета и момичета, можете да смятате, че съм в капан. От мен се очакват тъпи стандартни ходове по издирването на убиеца и именно с това се занимавам. Ето че изкопаха някакъв бивш любовник на Милюкова с червена кола… Хохлов ми възложи работа по битовата версия и аз нямам друг изход, освен послушно да изпълнявам това, което ми казва.

— Ами писмата? — попита Настя. — Нали имаше писма със заплахи.

— По това работи самият Хохлов, това е главната му версия. Мен не ме допускат до нея, моята работа е да търся любовник, стар или нов. Аха съм мръднал встрани — тутакси ще ми свият сармите.

— Излиза, че или наистина са убили Милюкова по лични мотиви и я е затрил най-вероятно човек, който е нощувал при нея, или работата е съвсем закучена — заключи Коротков. — Защото, щом тя е ходила при Федюнина вечерта и на никого не е казала за това, а още на другата сутрин са я ликвидирали, значи, са я следили от самото начало. Въпросът е: кой и защо? Какво толкова опасно е знаела Федюнина, което може да е споделила с Милюкова? Или може би Камила отдавна е пречела на някого и са я очистили абсолютно независимо от посещението й при баба Федюнина. Просто е съвпаднало по време. При всяко положение обаче Витя не бива да се набърква в това.

— Кой и защо… — замислено повтори Настя след него. — Витя, ти чете ли материалите от папката на Милюкова, които са й подготвили за телевизионното предаване с кмета? Какво от нещата, които бабата е разказала на Коротков, липсва там?

— Ами по принцип всичко е горе-долу същото. Няма я само информацията за непрестанните им пиянски оргии преди казармата и за четвъртия им приятел — Дмитрий Голиков. Но аз веднага проверих за него, всичко е така, както е казала старицата: през осемдесет и трета е извършил изнасилване с убийство, осъдили са го на петнайсет години, излежал е всичките, излязъл е, а след два месеца са го прибрали в лудницата. Острото състояние е било туширано и го сложили да чака ред в списъка за психо неврологичен интернат. Тъй като Голиков не е можел да живее самостоятелно, а не е имало кой да се грижи за него, майка му е била твърде стара и болна. И именно там, в интерната, той е починал преди около две години. Федюнина е споменала и някаква Юля, в която Смелков бил влюбен. Но тя не знае нито адреса, нито фамилията на момичето. Така че тази митична Юля не може да представлява никаква опасност.

— Ами ако момчетата са направили някоя беля, както са били пияни? — предположи Настя. — И в архива да са останали протоколи, за които всички отдавна са забравили? Впрочем, ако случаят тогава е стигнал до милицията, татко Баев със сигурност е задействал всичките си връзки и не са останали никакви протоколи. А той със сигурност е имал влиятелни познати, без тях един обикновен участъков милиционер едва ли е можел да издейства направление за милиционерската школа за синчето си веднага след десети клас. Ако е било след казармата — тогава е друга работа, но така…