Сибирски тайни

Ана Макаровна Федюнина отдавна бе прехвърлила осемдесетте, но се оказа напълно запазена бабичка, съхранила и бодростта, и паметта си.

— Виж ти как се заговори за Костя, а? — Хитрите й очички светнаха под сбръчканите клепачи. — Вече за трети път ще разказвам. Ама нищо, не ми е трудно.

„Значи, наистина за трети, а не за втори — отбеляза си наум Коротков. — Настя и Виктор не са сгрешили. Освен мен и Милюкова, е имало и друг човек. Каква ще да е тази засада?“

Ана Макаровна живеела в този блок от края на петдесетте, когато току-що бил построен. Преместила се тук от бараката, където били натъпкани с родителите й, по-малката й сестра, съпруга й и двете им малки деца. Синовете на Ана Макаровна били буйни, закачливи гаменчета, затова младата майка се стараела зорко да ги следи, за да се намеси навреме, ако замислят някоя беля или се забъркат с хулигани. Точно с тази цел започнала да се запознава с абсолютно всички съседи от блока и изобщо от улицата, особено ако в някое семейство растели момчета. Когато Костик Смелков навършил десет години, големият син на Федюнини вече бил завършил училище и постъпил в техникум, а по-малкият още учел и бил неприятно известен със страстта си да плаши и бие по-малките деца. Ана Макаровна зорко следяла момчето и постоянно общувала с родителите на децата от цялата околност. После и малкият пораснал, влязъл в казармата и вече не се върнал във Вербицк — оженил се там, където служил, останал при жена си. Обаче навикът на Ана Федюнина да наблюдава всички и да разменя информация с тях останал. Тя познавала без изключение всички момчета, които живеели на близките улици — и по име, и по физиономия, дори и отдалеч по походката.

Ана Макаровна дълго и с подробности разказва за веселата компания връстници: Костя Смелков, Игор Баев, сина на местния участъков милиционер, Дмитрий Голиков, кротко, безобидно и непохватно момче, и Петка Ворожец, сина на Майка пияницата. Всички те учели в едно училище, в един клас, движели се винаги заедно, били неразделни. Някъде към края на училището с тях започнало да се появява и момиче — не от тяхното школо и дори не от тяхната улица. Било много хубавичко, направо кукла, казвало се Юля. Костя много я харесвал, това си личало дори отдалеч. После, когато завършили училище, Игорьок Баев заминал да учи в друг град, Костя също кандидатствал в областния институт, но не го приели, и трите момчета се хванали да работят на строеж.

— Трите? — за всеки случай попита Коротков. — Смелков, Ворожец и онова, третото момче?

— Ами да — кимна Федюнина. — Та къде без Митя? Той винаги беше с тях, като залепен. Тримата хем работеха, хем вършеха безобразия вечер. И Юлка с тях.

— Безобразия ли? В какъв смисъл, биеха ли се? Или крадяха?

— Е, ти пък! — разсмя се Ана Макаровна. — Те нивгаш не са крали, нямаше такива работи, аз все питах нашия участъков Баев. А се биеха, когато бяха още малки. Всички се чепкат, това си е обичайна работа.