Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Под козирката на високото стълбище пред входа на ресторанта, както се и очакваше, стоеше Ина с наметната на раменете мушама и с голям чадър в ръцете. Щом видя, че колата пристига, помощничката на Ворожец бързо изтича надолу по стъпалата. Полата откриваше краката й малко над коленете и Настя за пръв път обърна внимание, че те са много красиви, с мускулести заоблени прасци. „Как ли тича с такава скорост на толкова високи токове! — учуди се Настя, респектирана. — Просто да не повярваш! Аз на такова чудо не мога да стоя, камо ли да ходя или тичам!“
— Пьотър Сергеевич и Игор Валеревич ви очакват — съобщи Ина и я придружи до общата зала и до стълбището, водещо надолу.
Ах, така значи! И полковник Баев е там… Обяд в тесен кръг за неформално общуване. Господи, с какво толкова са ги уплашили те с Коротков? Какво така им се лепнаха тия две местни величия? Отначало Ворожец ги покани на гости и водеше с тях съвършено лицемерни светски разговори, а сега и съвместен обяд с началника на полицията. Сигурно неслучайно Юрка я помоли да се държи по-забележително. Добре де, щом трябва, така ще е… Ще видят те.
Ина я заведе в уютно малко сепаре с маса за шест души. Тук беше много приятно, макар че нямаше нито един прозорец. Затова пък дървенията в интериора беше в изобилие. Този път Баев се видя на Настя не толкова мрачен като при първите две срещи, дори се опитваше да бъде любезен и да се усмихва.
— Как върви работата? — поинтересува се полковникът. — Справяте ли се? Или трябва да помагаме с нещо? Само кажете, винаги сме готови.
— Ето! — Настя демонстративно стовари на масата дебелата папка, в която бе събирала документите след получаването им в различните офиси. — Планове, схеми, договори, извлечения, паспорти на парцели… Свят ми се зави! Лично на мен ми допадна едно парцелче от северната страна, но моят колега е сигурен, че цената ще бъде прекалено висока, дори нямало смисъл да опитваме. Но парцелът е чуден! На брега на езеро… Май се нарича Горното езеро.
— Брат ви вече знае ли това? Казахте ли му, че сте харесали парцел?
— Не, разбира се — засмя се тя. — Та това е само мое мнение, а аз не съм професионалист в тези неща. Юрий Викторович ще решава, той е директор на аналогична почивна база и много по-добре разбира какво трябва и какво — не. Моята работа е на момиче за всичко.
— Но нали банкерът Каменски ви е роден брат — не отстъпваше Баев. — Нима вашата дума не значи нищо за него?
Тя сви рамене и отвори дебелата кожена папка с менюто.
— Аз никога не се бъркам в работите му — каза равнодушно и се престори, че внимателно чете списъка на ястията. — А той не се бърка в моите. Задачата ми е да помогна на Юрий Викторович да събере максимално пълна информация за всички парцели, които ни се сторят достойни за внимание.
Баев се повъртя на стола си, дълбока бръчка проряза челото му.
— Ами добре — намеси се Ворожец, — да предположим, че лично на вас много е харесал някакъв парцел и Юрий споделя мнението ви, а брат ви силно пожелае да го купи. Но нали му трябват гаранции, че магистралата ще мине точно от страната, на която се намира парцелът.
— Разбира се — отнесено кимна Настя и прелисти страница от менюто.
Ето че приближиха до главното. Сега ще започнат да подпитват доколко здрави връзки има Каменски в правителството и по-специално в Министерството на транспорта. Та нали щом неговата банка АПК е оцеляла през всички кризи от последните петнайсет години, значи, има и подкрепа, и влиятелни познати.
— О, чудесно, тук правят салата от рукола. Ще може ли да си поръчам? А пелмените ще ми поръчате вие, по ваше усмотрение, по-добре знаете кои са най-вкусните.
Тя затвори менюто, отмести го и весело погледна първо Ворожец, после Баев.
— Именно затова ни е възложено не само да потърсим парцели, но и да проучим каква е вероятността да бъде приет един или друг вариант на проекта за магистралата. С парцелите, мисля, почти приключихме, ето сега Юрий Викторович очаква от мен документацията за пет места, които ни се видяха подходящи. — Тя хвърли изразителен поглед на папката, която бе оставила на масата. — Три от южната страна и две от северната. А още не сме си изяснили въпроса с магистралата. Ако можете да ни помогнете с информация, ще ви бъдем искрено благодарни.
— То и ние не сме съвсем наясно — отговори Ворожец. — Юрий вече ме попита за това. Какво ще кажеш, Игор Валеревич? Може би ти си узнал нещо по своите канали?