Сибирски тайни
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #32
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1710-5
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Сибирски тайни». Краткое содержание книги:
Бабичката издържа пълна с драматизъм пауза, окръгли очи, сниши глас до трагичен шепот и продължи:
— Пиеха направо страшно! Отначало уж нищо, е, поседят на двора с биричка, посмеят се, крещят някакви песни с китара, Митя вечно си я носеше. А после, вече към лятото, съвсем им хвръкнаха чивиите. Юлка взе да идва по-рядко, сигурно й дойде умът в главата, разбра, че трябва да си урежда живота, а не по цели вечери да се влачи с пияни момчетии. После Костя, види се, съвсем се скара с нея, защото след лятото тя вече не се появяваше на нашата улица. А през лятото Игорьок Баев се прибра за ваканцията, тогава вече пиеха четиримата, един божи ден не съм ги видяла трезви. Така се натряскваха, че едва си влачеха краката, да те е яд да ги гледаш.
— И Митя ли? — отново уточни Коротков.
Малко беше учуден от наличието на още един човек в компанията, за когото и дума не била спомената в многобройните интервюта, както го бе уверила Каменская. Баев, Смелков, Ворожец. Смелков, Ворожец, Баев. Навсякъде фигурирали само тези три имена и навсякъде се говорело за тяхното старо голямо приятелство. Никъде не се споменавало за някакъв Дмитрий Голиков. Или Настя беше пропуснала нещо? Или беше забравила? Не беше обърнала внимание?
— И Митя, че как иначе — на драго сърце потвърди Федюнина и пак повтори: — То къде без Митя? Аз даже ходих при Валерка Баев, бащата на Игорьок, питах го дали не го е страх, че момчетата ще се пропият съвсем. Щото те какво, ще си идат в казармата, а Игорьок можеше и от института да изхвърчи. Е, той ме успокои, че това било нормално, че през ваканцията синът му давал на душата, защото там, в милиционерската школа, редът бил строг, нямало хлабаво. Живеели в казармени помещения, по четирийсет души в едно, и старшите офицери си отваряли очите на четири, та така се мъчели като монаси по единайсет месеца. Затуй през отпуска му отпускали края. Тогава схванах, значи, че които учат в милиционерската школа, имат не ваканция като всички студенти, а отпуск. Разбра ли?
Бабичката гордо изгледа гостенина и заключи:
— Сигур не знаеше.
— Съвсем не знаех — излъга Коротков и старателно изигра учудване. — Значи, вашият участъков не се притесни, дето синът му пиянства?
— Не, Валерка каза, че всички курсанти така си прекарвали лятото, за тях било нормално и нямало нищо страшно.
Юрий навреме си удържа езика зад зъбите, за да не поправи Ана Макаровна — те не се казваха курсанти, а слушатели.
— После Игорьок си замина, отпускът му свърши, а останалите попиянстваха още малко и през есента отидоха в казармата.
— А след като се уволниха? Спомняте ли си какво стана?
— Помня и още как — усмихна се Федюнина. — Семейството на Костя получи ново жилище, докато той служеше, та се преместиха оттук, така че момчето вече не се върна в махалата. Петка, щом си дойде, взе да върти някакви далавери, опаричи се. И опита да уреди лечение на майка си, ама нямаше полза, Майка пияницата излизаше от болницата и пак започваше да се налива. А после умря. Беше кьоркютук, като я сгази мотрисата. Скоро след това Петка замина някъде, няколко години го нямаше, види се, пари да печели. А щом се върна, размени това жилище, дето живееха с майка му, и също се премести. А Митя влезе в затвора.
— Какво е направил?
— Ох, страшно нещо. — Ана Макаровна осъдително поклати глава. — Изнасилване и убийство. Разправят, че го осъдили на петнайсет години.
— И после какво? — поинтересува се Коротков. — Дойде ли си след затвора?
— Абе разправяха май, че се върнал — прозвуча неуверено гласът на Федюнина. — Но аз лично, с очите си, не съм виждала Митя. А каквото не съм видяла, не се наемам да го твърдя.
Ако бабичката е разказала на Камила Милюкова същото и след това някой я е убил, значи, опасната информация се крие някъде тук. Или пък Милюкова е задавала и някакви други въпроси, които на него, на Коротков, не бяха хрумнали? И Ана Макаровна й е разказала още нещо, което Коротков засега не знае, но го е знаела Милюкова. И го е заплатила с живота си още на следващата сутрин.
— Споменахте, че пред мен вече за трети път ще разказвате тази история — предпазливо, сякаш опипваше блатиста почва, продължи Юра. — Значи, много хора се интересуват от детските години на кмета?
— Е, колко да са много, двама бяха — присви устни Федюнина. Изглежда, въпросът на Коротков някак не й допадна. — Идва тук едно момиче от телевизията, същото, дето на другия ден го убиха, после дойде и едно младо момче, и то от телевизията. Решили да правят там предаване за нашия кмет, та разпитваха какво и що е било, когато той беше още хлапе.