Сибирски тайни

— Защо ядете върху леглото? — попита Настя. — В хола има столове, и масичка са ви докарали, като на възпитани момчета.

Коротков бързо пъхна в устата си мариновано корнишонче и й помаха с ръка за поздрав.

— Ами ние там набързо излапахме основното, а сега довършваме разни дреболии. Ако влезе някой, да не види Витя. Хайде, Настася, включвай се, нямаме много време.

— Ти поне изкомандвай като каква да се включа — позасмя се тя. — Не съм в течение.

— А какво каза на Ворожец?

— Обясних му, че отивам в хотела, където ти ме чакаш с документите. И че трябва да ги разгледаме и обсъдим, преди да поемем към неговия благословен дом. Очаква ни за вечеря. Макар че, ако вземем предвид в колко часа обядвахме всички, вечерята заплашва плавно да премине в закуска.

— Ами прекрасно тогава. — Коротков стана от леглото и потърка ръце. — Значи, разиграваме пантомимата „Трудолюбие“. Ти какво каза на рецепцията?

— Споменах, че ще си поръчам храна в стаята.

— Поръчвай, щом е така. Дай на хората възможност да влязат при теб и да видят с кого си тук и с какво се занимаваш.

— Абе ясно… Какво да поръчам обаче? Току-що станах от масата, нищо не ми трябва освен кафе. Така че приемам заявки. Кой какво иска?

Коротков се замисли, а Егоров огледа поизпразнените чинии върху подноса и колебливо отговори:

— Всъщност ние си разделихме порцията разсолник5, пържолата с картофи също… С мезетата е по-лесно, може да се поръчат много, без да събудиш подозрения, но супата и основното можеше само по една порция.

— Е, какво тогава, супа или основно? — нетърпеливо попита Настя. — Или и едното, и другото?

Коротков прелисти менюто и поиска овнешки ребърца.

— А на мен разсолник, много беше хубав — добави Егоров.

— Ооостави! — изведнъж изкомандва Юра. — Няма да стане. Та ти тъкмо се прибираш от ресторант. Ако всичко е така, както мислим ние, Ворожец след половин час ще научи, че си поръчала тежък обяд в стаята. Ще изглежда странно. Така че само кафе.

— Пфу, по дяволите! — разстрои се Егоров. — Аз пък вече се размечтах. Прав си, московчанино.

— Добре де — засмя се Настя, — ще си сложа грях на душата и ще поръчам десерти.

Тя се върна в стаята си и се обади по вътрешния телефон в ресторанта. После се преоблече, сменяйки костюма и блузката с уютните дънки, с които бе свикнала, и дългата свободна тениска, и се захвана да разстила на пода планове, схеми и карти. Включи лаптопа и свали някакви ненужни, но много изразителни глупости, призвани да свидетелстват, че с Коротков в момента се интересуват от отоплителните мрежи в околностите на Вербицк.

Когато на вратата се почука и сервитьорът вкара в стаята на Настя същата масичка на колела, каквато вече имаше у Коротков, пред очите му се разкри абсолютно недвусмислена картина. Настя седеше на пода, Коротков бе приклекнал от другата страна на разстланите документи, на бюрото беше включен компютърът.