Сибирски тайни

— Искам да ви поканя с Юра да опитате най-хубавите пелмени в Сибир — радушно заговори Ворожец. — Такива никъде другаде няма да намерите. Не мога да допусна нашите гости да се върнат в Москва, без да са вкусили от фирменото ни ястие.

— Юра не е с мен, днес работим поотделно.

— Но нали можете да му се обадите — възрази Ворожец.

„И ти можеш — мислено се сопна Настя. — Ама че обноски: от всеки срещнат си правиш прислуга. Не ти стига Ина, искаш и аз да ти стана момиче на повикване.“

Но на глас, разбира се, отговори кротко и учтиво:

— Тичам по учреждения, а Юра пак е извън града, оглежда парцели.

— В такова време? — смая се Пьотър Сергеевич. — Впрочем разбирам, в командировка сте, бързате да приключите и да се приберете вкъщи, така че времето не ви плаши. Е, добре, ами вие? Искате ли да опитате нашите пелмени? Аз, както сте забелязали, гледам да не се натрапвам, но в този случай ще си позволя да настоявам.

„Значи, искаш нещо от нас — позасмя се наум Настя. — Аз съм възпитано и услужливо момиче и щом ти, любезни ми домакине, искаш нещо от мен, просто съм длъжна да ти го дам. Инак няма да ме оставиш на мира.“

Шофьорът разбиращо изхъмка, когато Настя го помоли да я закара в ресторант „Сибириада“.

— Модерно място — с одобрение заключи Володя. — Разправят, че цените там били безбожни, но си струвало. Единственото място в града, където сервират пелмени с различен дивеч, при това не използват замразено месо, а купено от ловците. Техният готвач има някакви собствени тайни — как да се изкисва дивечовото и да се приготвя така, че да е вкусно. Защото инак, ако не знаеш да го сготвиш правилно, дивечът не е вкусен.

Докато пътуваха, Настя се обади на Коротков. Юра не пожела да яде пелмени и гласът му беше такъв, какъвто Настя отдавна не го бе чувала. Всъщност полковникът в оставка Юрий Викторович Коротков не бе говорил с такъв тон от момента, когато се пенсионира от криминалната милиция.

— Когато стигнеш до кръчмата, ми изпрати колата, Володя да ми звънне, ще му кажа къде. А щом се освободиш — върни се в странноприемницата. И се дръж някак по-ярко, по-забележимо.

— Аха, разбрах.

За миг й стана тъжно. Юрка и Егоров са намислили нещо, получили са нова информация и сега двамата чакат на гюме. Вършат работа, която обичат и на която са посветили живота си. А тя… Разнася документи, от които нищо не разбира. И обядва в скъп ресторант в компанията на най-богатия бизнесмен в града. Всичко е както по времето, когато тъкмо бе започнала работа в милицията: тя е жена и я подбутват настрани. И кой я подбутва? Не някой чужд човек, когото вижда за пръв път, а Юрка, близкият приятел и колега, който знае и кътните й зъби… Друг както и да е, но Коротков не биваше да се съмнява в нейните способности и навици…

„Ей, приятелко, не така — възпря се Настя. — Пак ли реши да се обиждаш? Това, което се случва сега, е пряко следствие от онова, което стана вчера. А вчера гвоздей на програмата беше именно ти. Така че укроти се. Освен това Юрка те помоли да се държиш по-забележимо, значи, ти е отредена определена роля, която трябва да изиграеш, и то добре, инак ще подведеш момчетата. Я престани да се разстройваш и се стегни.“