Сибирски тайни

— Между другото, за юбилея. Хареса ли ви Олег? — попита тя с най-невинното гласче, на което бе способна.

Я сега да проверим твоята честност, Пьотър Сергеевич. Ще започнеш да се преструваш, че не можеш отведнъж да си спомниш кой е този Олег. Нали сам сподели, че тогава за пръв път в живота си виждаш кавалера на кметската щерка.

— Имате предвид младежа, когото доведе Лорик ли? — спокойно попита Ворожец.

„Изненадка… Или наистина паметта ти е толкова добра? Проявяваш внимание към хората? А може би кметската щерка е толкова важна за теб, че забелязваш и помниш всичко, свързано с нея? Само това липсваше — да се засучат някакви ужасни тайни и да се разбере, че Лариса Смелкова е твоя дъщеря.“

— Пьотър Сергеевич — усмихна се Настя и си взе курабийка от блюдото в средата на масата, — за каква ме вземате?

Ворожец вдигна пръст в предупредителен жест.

— Анастасия, нали се разбрахме: без бащино! Защо така официално?

— Добре. И тъй, Пьотър, за каква ме мислите? Аз съм ви връстница, тоест не съм дете и мога да различа истинските романтични отношения от измислените. Нали няма да ме уверявате, че този Олег наистина ухажва дъщерята на вашия кмет?

— Зорко око имате — кимна одобрително Ворожец. — Разбира се, Олег няма нищо общо с Лорик, просто тя трябваше да покаже някого на родителите си, за да престанат да се тревожат за личния й живот.

— А всъщност?

— Всъщност Лорик е влюбена до уши в абсолютно неподходящ вагабонтин, който никак не е за показване на почтени родители. И момичето прекрасно разбира това.

— И въпреки това е влюбена? Дори да разбира, че той е вагабонтин?

— Е, любовта е сляпа. Нашата Лорик има слабост към него. А той ловко се възползва.

— И кметът не знае нищо? — не повярва Настя. — Но нали има служба за безопасност и тяхно пряко задължение е да са наясно с такива неща. Какво, хич ли не ги бива?

Ворожец хитро се усмихна.

— Ще ви кажа една страшна тайна: приятелите са нужни именно за да пазят взаимно спокойствието си. Ние с Игор не стоим настрана. Костя е наш приятел, а Лорик е негова дъщеря. Естествено, доста поработихме със службата за безопасност, Игор с неговите методи, аз — със своите. Така че от тази страна Лорик е напълно защитена. Но аз разчитам на вашата дискретност, Анастасия. Никой не бива да знае тази наша малка тайна, дори Ина.

— Пак вие ли й намерихте фалшивото гадже? Или Баев се постара?

— Аз.

„Интересно, как си могъл? — помисли си Настя. — Щом дори Ина не знае, значи, търсил си го без нейна помощ. А тя твърди, че нищо не правиш сам и че в телефона си имаш само три номера: на Смелков, на Баев и нейния. Някой от двама ви лъже. И как откри този прекрасен Олег, ако не чрез Смелков или Баев?“

Ворожец не хареса нейното замисляне и тревожно попита:

— Та значи, разбрахме ли се, Анастасия? Нали няма да издадете моята малка тайна? Аз познавам Лорик от малка, нямам собствени хлапета и съм много привързан към децата на моите приятели. За съжаление, Игор се раздели с първата си съпруга, тя се върна в Омск, откъдето е родом, взе и сина си, а новите му деца не са ми по сърце. Така че остана само Лорик. И аз искам всичко да й е наред.