Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Бавно обиколиха едната страна на лагера на Фенгболд, като се стараеха да се промъкват от прикритието на една горичка към друга, но горичките тук бяха неприятно редки. Чак когато приближиха до речния бряг и западния край на бивака, се почувстваха временно спасени от взиращи се очи.

— Ако тук има по-малко от хиляда въоръжени мъже, значи съм хирка — заяви Слудиг.

— В лагера има тритинги — каза Хотвиг. — Безродници от Езерните тритинги.

— Как можеш да ги познаеш? — попита Саймън. От разстояние палатките не показваха никакви отличителни белези — много от тях бяха просто заслони от плат, приковани към земята и завързани за храсти или камъни. А и никой от обитателите на лагера не беше навън в това свирепо време.

— Слушайте. — Хотвиг сви ръка до ухото си. Набразденото му от белези лице беше напрегнато.

Саймън затаи дъх и се ослуша. Воят на вятъра надвишаваше всичко, заглушаваше дори стъпките на конете.

— Какво да слушаме?

— Слушайте по-внимателно — каза Хотвиг. — Това са сбруи.

Един от мъжете до него сериозно кимна.

Саймън се напрегна да чуе за какво говори човекът от пасищата. Стори му се, че долавя леко подрънкване.

— Това ли? — попита той.

Хотвиг се усмихна и се видя дупката между зъбите му.

— Тези коне са със сбруи на Езерните тритинги — сигурен съм.

— Можеш да познаеш какви сбруи носят по звука? — Саймън беше смаян. Нима тези равнинци имаха уши като зайци?

— Нашите сбруи са различни като перата на птиците — каза един от тритингите. — Различни са за ушите ни толкова, колкото са вашите гласове от тези на северняците, млади вожде.

— Как иначе ще разпознаваме собствените си коне нощем от разстояние? — Хотвиг сбърчи вежди. — В името на Четириногия, как вие, живеещите сред камъни, предотвратявате кражбите на съседите си?

Саймън поклати глава и каза:

— Значи знаем откъде са наемниците на Фенгболд. Но можете ли да кажете колко от хората му са тритинги?

— Ако се съди по заслоните, повече от половината от тези войски са от безродните извън клановете — отговори Хотвиг.

Саймън се навъси.

— И са добри бойци, нали?

Хотвиг кимна. Не само следи на гордост имаше в линията на челюстите му.

— Всички хора от равнините умеят да се бият. Но тези извън клановете са най-… — той потърси подходящата дума — най-свирепи.

— И гвардейците на Еркинланд не са по-добродушни. — Тонът на Слудиг беше кисел, но в очите му блестеше хищническа искрица. — Това ще е страшна и кървава битка, ще се срещне желязо с желязо.