Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Саймън не пееше високо — само колкото гласът му да се чува във вятъра. Песента беше дълга, с много куплети.

Следваха факлата на Хотвиг. Саймън продължаваше историята как Мандуоуд влязъл преоблечен в Ерчестър и очаровал бащата на Хруз — барон, който помислил, че е намерил богат кандидат за дъщеря си. Макар че Саймън трябваше да спира от време на време, за да си поеме дъх или за да си спомни думите — Шем го беше научил на песента много отдавна, — гласът му ставаше все по-уверен. Той пееше за това как измамникът Джак ухажвал красивата Хруз — искрено, защото се влюбил в нея от пръв поглед — и седнал до самия нищо не подозиращ барон на вечерния пир. Джак дори убедил алчния барон да приеме като зестра за Хруз един омагьосан розов храст — във всеки негов нежен цвят имало златна монета и фалшивият Херцог на цветята уверил барона, че храстът ще носи новички жълтици всеки сезон, докато корените му са в земята.

Когато Саймън наближи края на песента — бе започнал куплета, в който се разказваше как една пиянска забележка на Осгал издала маскировката на Джак и довела до залавянето му — Хотвиг дръпна юздите на коня си и махна с ръка за тишина.

— Мисля, че сме много близо — каза тритингът. Склонът на планината се спускаше стръмно и дори в снежната виелица беше ясно, че пред тях лежи открито пространство.

Слудиг подкара коня си към Саймън. Заледеният дъх на римъра висеше на облак около главата му.

— Довърши песента на връщане, момче. Хубава история е.

Саймън кимна.

Хотвиг се смъкна на земята, загаси факлата в една преспа, избърса я до сухо в чула на коня си и чак тогава я пъхна под колана си и се обърна към Саймън в очакване.

— Ами да вървим — каза Саймън. — Но внимателно. Пък и вече нямаме светлина.

Подкараха конете надолу. Не бяха изминали и половината път по склона, когато Саймън забеляза далечни светлинки, разпръснати блещукащи петънца.

— Вижте! — посочи той и веднага се разтревожи, че е извикал прекалено високо. Сърцето му блъскаше в гърдите. — Дали това е лагерът на Фенгболд?

— Това е остатъкът от Гадринсет — отговори Слудиг. — Лагерът на Фенгболд трябва да е край него.

В долината пред тях, където невидимата Стефлод се събираше с още по-невидимата Имстрека, само тук-там горяха огньове. Но от другата страна, разположени там, където Саймън беше сигурен, че се намира северният бряг на Имстрека, се виждаха много повече огньове — огнени точки, наредени в неправилни кръгове.