Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Така или иначе, напредването на нашите герои е колебливо. Те са изтощени и твърде малко от тях са готови да се втурнат в неминуемите сражения. Но природата и късметът ги подкрепят и когато най-накрая битката с протежето на Елиас — граф Фенгболд — започва, те са готови да се опълчат срещу всякакви беди. Междувременно придружаваната от Кадрах Мириамел е принудена да избяга от кораба на графа и си проправя път към кръчмата „Бокала на Пелипа“, където се среща с Исгримнур и Тиамак, за да предприемат своето пътуване през блатата и да се присъединят към Джосуа. Но Вран е неприветливо място, гъмжащо от гханти — гигантски насекомоподобни създания, които нахлуват в селищата без определена цел. Все пак групичката успява да си проправи път и след доста време всички наши герои са заедно.

Но както отлично знае всеки добър разказвач, компанията не бива дълго да се заседява на едно място и героите ни отново се пръсват. Джосуа твърдо е решил да намери съюзници срещу своя брат с подкрепата на един от най-великите рицари, а Мириамел побягва, като се заклева да вразуми баща си Елиас. А Саймън, какъвто си е идиот, тръгва с нея…

Както вече споменах, нещата започват да набират скорост и е наистина трудно да оставиш книгата. Историята на Остен Ард с нейните сити, норни, Престър Джон и всички останали герои започва да се сглобява, изтъкавайки доста мрачен гоблен. А в центъра му са се разположили Инелуки и Кралицата на норните, решени да постигнат пъклените си цели…