Английският шпионин [bg]

На следващата сутрин Кристофър Келър отлетя за Лондон. Той бе посрещнат на летище Хийтроу от екип на МИ6 и бе откаран с необичайно висока скорост до една тайна квартира на Бишъпс Роуд във Фулъм. Греъм Сиймор седеше в кухнята до масата с ламиниран плот, а шитото му по поръчка палто бе метнато върху облегалката на един стол. Само с движение на очите той нареди на Келър да седне. После плъзна лист хартия през масата и сложи сребърна писалка върху него.

— Подпиши.

— За какво е?

— За новия ти телефон. Щом работиш за нас, вече не можеш да използваш стария си телефон.

Кристофър взе документа.

— Ами протокол, тарифен план, този род неща?

— Просто го подпиши.

— Какво име да използвам?

— Собственото си име.

— Кога ще получа новото си име?

— Работим по въпроса.

— Имам ли право на мнение?

Не.

— Не изглежда никак честно.

— Нашите родители не ни позволяват да избираме имената си, същото прави и МИ6.

— Ако се опитате да ме наречете Франсис, ще се върна в Корсика.

Келър надраска нещо нечетливо на мястото за подпис на документа. Сиймор му подаде ново блекбъри и изрецитира осемцифрен номер за криптирана връзка с МИ6.

— Повтори номера — каза той.

Кристофър го стори.

— Каквото и да правиш — каза Греъм, — никога не го записвай.

— Че защо да върша такава глупост?

Сиймор постави друг документ пред Келър.

— Това ти позволява да работиш с документи на МИ6. Вече си член на клуба, Кристофър. Вече си един от нас.

Ръката на Келър, която държеше писалката, увисна над листа.

— Какво има? — попита Греъм.

— Просто се питах дали наистина искаш да подпиша това.

— Защо да не искам?

— Защото, ако трябва да стрелям по Еймън Куин…

— Тогава очаквам да го направиш. — Сиймор замълча, после добави: — Точно както когато беше в Ълстър.

Келър подписа документа. Сиймор му подаде една флашка.

— Какво е това?

— Алексей Розанов.

— Странно — каза Кристофър, — на снимките изглеждаше по-висок.