Третият близнак [bg]

На него не му се искаше да повярва.

— Има ли вероятност от грешка?

— Разбира се — отвърна тя. — Едно на сто е два индивида, които нямат нищо общо помежду си, да имат една и съща частица и в майчината, и в бащината ДНК. Обикновено ние тестуваме четири различни частици, използвайки различни олиги и различни сонди. Това намалява вероятността от грешка до едно на сто милиона. Утре Лайза ще направи още три теста — за всеки един от тях ще отиде по половин ден. Но аз знам какъв ще бъде резултатът. И ти също, нали?

— Да — въздъхна Стив. — Май трябва да свиквам с мисълта. Откъде, по дяволите, съм се взел?

Джийни се замисли.

— Нещо, което каза преди малко, ми се върти в главата. Нямам ни брат, ни сестра. От това, което съм чула за майка ти и баща ти, те биха искали да имат къща, пълна с деца — три или четири.

— Права си — каза Стив. — Но мама имала проблеми със зачеването. Била е на трийсет и три и женена за татко от десет години, когато съм се появил аз. Писала е книга за това — Какво да правиш. Когато не можеш да забременееш. Това беше първият й бестселър. С парите тя купи сглобяема вила във Вирджиния.

— А Шарлот Пинкър е родила Денис на трийсет и девет години. Обзалагам се, че те също са имали проблеми със зачеването. Питам се дали това има някакво значение.

— Какво значение би могло да има?

— Не знам. Майка ти подлагала ли се е на някакво лечение?

— Не съм чел книгата й. Да й се обадя ли? И без това е време вече да им кажа за тая мистерия.

Той набра домашния си телефон. Отговори майка му.

— Здрасти, мамо.

— Зарадва ли се, като те видя?

— Отначало не особено. Но все още сме заедно.

— Значи не те мрази?

Стив погледна Джийни.

— Не ме мрази, мамо, но мисли, че съм малък.

— Чува ли те?

— Да, и мисля, че я смущавам, което е плюс. Мамо, намираме се в лабораторията й и имаме една загадка. Моята ДНК се оказа една и съща с ДНК-то на един друг обект, когото тя изследва — Денис Пинкър.

— Не може да бъде същата. В противен случай трябва да сте еднояйчни близнаци.

— А това би могло да е възможно само ако съм осиновен.

— Стив, не си осиновен. И нямаш брат — близнак. Един Бог знае как щях да се оправям с двама като теб.

— А подлагала ли си се на лечение срещу безплодие, преди да се родя аз?

— Да, лекувах се. Лекарят ми препоръча да се обърна към едно място във Филаделфия, където ходили много съпруги на военни. Наричаше се клиника „Авънтайн“. Приложиха ми хормонално лечение.

Стив повтори това на Джийни, която си записа информацията.