![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Заради оскъдното осветление водата в Костните дворци винаги ми изглеждаше черна. Но достатъчно беше да се гмурна и стана ясно, че по прозрачност не отстъпва на сълза. „Светлинката“, закрепена на лявата си ръка с ивици плат, безмилостно изрязани от захвърлената куртка, прекрасно осветяваше кладенеца, през който се спусках все по-надолу и по-надолу. На дълбочина четири ярда кладенецът свърши. В една от стените му имаше кръгла дупка. Натам. Следваше хоризонтален коридор. Тук „светлинката“ вече не ми трябваше, стените излъчваха бледо зелена светлина.
Плувах без да се суетя, като правех мощни загребвания с ръце и си помагах с крака. Напред и само напред.
Минута.
Кръглият тунел изведнъж пое нагоре и свърши. Със скоростта на щука, напускаща дупката си, аз се измъкнах от него и се оказах под самия таван на изцяло наводнена зала. Водата беше толкова прозрачна, а стените сияеха толкова ярко, че подът на девет метра под мен се виждаше като на длан. До най-малката мраморна плочка, до изображенията върху каменните капаци на ковчезите. Подът бавно плуваше под мен. Стигнах до стена. Ще трябва да се гмурна, за да стигна до прохода към следващата зала.
Две минути.
Тук всичко беше същото като в предишната зала. Тъмните призраци на ковчезите, статуите до стените. Елфийска красота. И много добре си спомнях, че на картите нямаше нищо подобно. Плувах, носейки се едва ли не под самия таван, и забелязах нова „дупка“. Тежестта в гърдите ми постепенно нарастваше, пред очите ми взе да притъмнява. Вече бях на предела. Пъхнах се в „дупката“, залата остана зад мен. Дробовете ми направо изгаряха, махнах тапата на флакона, черната течност бавно се смеси с водата. Но нищо не се случи и аз започнах да се паникьосвам.
Три минути.
От уплаха отворих уста и… задишах. Черната течност се беше разтворила във водата и сега около мен се беше оформило нещо като голям балон с невидими стени. Водата, която свободно минаваше през балона, можеше да се диша доста сносно. Имах малко повече от минута.
Заплувах с удвоени сили. Коридорът изглеждаше безкраен. Разклонение. Три направления. В кое от тях? Средното! Направо! Там, само там!
Магическият балон се пръсна и аз едва успях да се запася с въздух. Отново пред мен е запушено, тунелът слиза вертикално надолу. Три ярда през кладенеца и излязох от широко разтворената уста на гаргойл. Зала. От хилядите малки мехурчета, които се издигаха към тавана, абсолютно нищо не се виждаше.
Минута
Плувах „опипом“, но противоположната стена не се виждаше, дори и да се блъсна в нея. Опитах да стигна до пода, но не можах. Усещах как стотиците бодливи мехурчета ме побутват нагоре. Дори не опитах да се боря. Просто нямах време за това. Плувах. Болката в гърдите ми се увеличаваше.
Две минути.
Вече шест минути бях под вода, но мечтания изход го нямаше. Или Посланикът беше излъгал, или бях сгрешил коридора. Стена! Най-накрая. Замятах се наляво-надясно като попова лъжичка, попаднала в кипяща тенджера. Нямаше изход! И нов флакон със заклинание също нямаше! С конвулсивни движения се заиздигах към тавана.
Да!
Мехурчетата като весела тълпа се вмъкваха в някаква цепнатина в тавана! Тръгнах след тях и се оказах в още един кладенец, но този поне водеше право нагоре. Там, отпред, блестеше нещо неуловимо прекрасно. Блъсках с крака, пред очите ми пак взе да причернява, започнах да си мисля, че спешно трябва да се науча да дишам под вода или направо да си събирам нещата за отправяне в светлината. Сребристото проблясване вече беше съвсем близо, много приличаше на тънък слой, простиращ се от стена до стена. Мехурчетата свободно минаваха през него. Значи и аз щях да мина. Докосвам слоя, по цялото ми тяло пробягаха иглички… полетях… и вече не бях в тесния тунел, а някъде…
Бях на брега на огромно подземно езеро. А може и да не беше огромно, но „светлинката“ не можеше да освети другия бряг. Вдишвах опияняващия аромат на въздуха. И треперех. Докато плувах, водата изглеждаше много топла. Да, тя си беше топла, но достатъчно беше да изляза на брега — и от нищото ме нападна такъв студ, че закопнях за хубав огън (и с удоволствие бих го запалил, но нямах дърва). Веднага свалих всичките си дрехи и извадих от мократа чанта обвития в дрокр пуловер. Благодарение на елфийската тъкан той се оказа сух, сякаш не е бил няколко минути по-рано във водата. Облякох го и веднага се почувствах по-добре. В допълнение към топлия пуловер заподскачах и заразмахвах крака и ръце. След дълго плуване това обикновено помага да влезеш във форма.