![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Това не е добро. Това е отмъщение.
— Така да е — не тръгна да спори той. — Така да е. Но Неназовимият е нужен на този свят. Той ви е като спирачка, не позволява да се развихряте прекалено и да се забравите.
— За какво говориш?
— Когато на Сиала живели Падналите и огрите, а Играта още не била започнала, Господарят се стараел да не се намесва в света, но после се появили младите раси, и сред тях вие, хората. Всичко се променило. Вие сте по-лоши и от малки деца. Вас трябва да ви направляват, да ви посочват цел. В противен случай, оставени без надзор, ще натворите такива глупости, че Играта ще приключи, преди да се разиграе. Нямате ли цел, вие разрушавате всичко, което попадне пред очите ви. Ще дойде ден, когато вие ще унищожите този свят. А на Господаря това не му се иска, затова той ви дава много цели. Ето например, Неназовимия.
— Не разбирам.
— Нищо чудно. Ти си Танцуващ само по кръв. За да разбереш, трябва да станеш Танцуващ и по дух, трябва да минеш през Великите Домове, но това е още пред теб. Какво би се случило, ако Неназовимият не заплашваше Валиостр от север?
— Всички ще живеят щастливо — измърморих аз.
— Съмнявам се. Може би това би било възможно преди шестстотин години, когато кралството ви не беше толкова силно, но сега, когато вашата армия е най-силната в Северните земи, много се съмнявам. Без постоянната заплаха от север вие бихте насочили вниманието си на юг. Война с Мирануех. Колко хиляди ще останат на бойното поле? После орките. Те винаги са ви пречели и в крайна сметка ще ги изтребите. И отново хиляди и хиляди животи. А орките си имат своя собствена цел в този свят. А после ще дойде ред на съюзниците ви. Какво имаме в крайна сметка, Гарет? Ако не е Неназовимия, който виси като меч над Валиостр — целият север на Сиала ще потъне в кръв. А Неназовимият не е единствената сила, която възпира хората.
— Остави тези дрънканици за философите, Посланик! — вбесих се аз. — Само магьосникът да дойде във Валиостр и всичко ще стане точно както казваш, само че след падането на Валиостр с всичко това ще се заемат орките!
— Ти не разбираш целта на Играта, Танцуващ.
— Не ме интересуват такива игри! Как може някой да решава всичко за другите?!
— Това е неговият свят, не забравяй.
— И ако това е неговият свят, то му е позволено да унищожи съюза между тъмните и хората и по този начин да спаси орките? — възразих аз, припомняйки си предишен сън.
— Орките са нужни на този свят и Господарят не иска те да изчезнат заради вашето безразсъдство.
— Още една възпираща сила?
— Не само — уклончиво отвърна Посланикът и попита: — Така че какво ще ми отговориш, крадецо? Съгласен ли си да забравиш за Рога на дъгата?
Аз мълчах, усилено съобразявайки какво да отговоря на Посланика, после казах:
— А какво ще стане, ако не съм съгласен?
— О, нищо!
— Нищо? — не можех да повярвам на ушите си.
— А ти какво очакваше? Че ще започна да те заплашвам ли? Нищо такова! Ти просто ще останеш да стоиш тук, където си сега, докато умреш от глад. Разбира се, ще се възродиш в Дома на Любовта… след известно време, когато вече всички ще са забравили за Рога. Да не смяташ, че този Рог е чак толкова важен за Господаря? Всичко, което виждаш пред себе си, всичките ти приятели, целият свят — това е просто една голяма Игра, която вие никога няма да разберете. Ако Рогът остане тук — Господарят ще спечели. Ако вземеш Рога, Господарят така или иначе пак ще спечели, макар че ще е десет пъти по-трудно! Дори ако Сивите не направят нищо, дори ако равновесието се наруши, дори и ако Падналите се измъкнат и унищожат Сиала, Играта просто ще продължи по друго разклонение. От теб нищо не зависи. Просто ако Рогът остане недокоснат, Играта ще е много по-лесна за спечелване, това е всичко.
Не ми харесваше целият този разговор, всички тези приказки за Падналите, за други Господари, за глупавата Игра… Не вярвах на Посланика.
— Защо тези Паднали сами не вземат това, което лежи под носа им?
— Времето за въпроси свърши, трябва ми твоят отговор.
— Щом като от мен нищо не зависи, отговорът ми е „не“.
Златните очи внимателно ме изучаваха. След дълго мълчание Посланикът най-накрая каза:
— Какво пък, Господарят знаеше, че ще отговориш точно така. Жалко, крадецо. Тогава ти предлагам да сключим сделка.