Виелица на сенките [bg]

Шест минути без въздух! Изпратих проклятие след жълтоокото създание, надявайки се, че то непременно ще го настигне. Целият следващ час не се решавах да предприема нещо. Първо, не се доверявах на Господаря, който през цялото време ме забъркваше в интриги, а тук изведнъж реши да ми помага. Щом като иска да взема Рога СЕГА, тогава защо веднага не ме изпрати при него? И второ, просто се страхувах от това, което можеше да се крие под черната вода. А и съвсем не бях уверен, че ще издържа без въздух толкова време. Но нямаше какво да направя, нали? Мъртъвците все още чакаха да се спусна при тях и сякаш започнаха да стават нетърпеливи. Колко му е да запълзят към мен…

Гмуркането ще трябва да е с ботушите. Да, няма да е много удобно да плувате, но пък да обикалям Костните дворци без обувки ще е още по-неудобно. Заради ботушите ще трябва да жертвам нещо. Да облекча плуването по някакъв начин. Разбира се, куртката! Свалих я, оставайки само по черна риза. От джобовете на куртката извадих флаконите с магии, които бях пъхнал там по време на сортирането в залата на Кайю. Три броя. Две „плашещи“, почти като тези, които използвах в Раненг, когато шайката на Неназовимия се втурна след нас. Третият… Третият беше с някаква черна течност, Хонхел ми го беше дал като бонус (което си беше най-малкото странно за алчното джудже). И до днес не мислех, че ще ми потрябва. Предназначението му беше да можеш да дишаш свободно под вода. Днес щеше да ми послужи много добре, с негова помощ можеше да се диша малко повече от минута.

След куртката дойде ред на арбалета. За последен път докоснах верния приятел, а после без каквото и да е съжаление го поставих върху куртката. Така или иначе без болтове беше безполезен, а под водата не ми трябваше допълнителна тежест. Какво следваше? Ножа? Не, да се разделя с всички оръжия ще бъде абсолютна глупост. Ножът остава. От ботуша извадих добрия стар бръснач и го сложих до арбалета. После отворих платнената чанта. Нея ще трябва да я взема със себе си. Ако стигна до Рога, ще има в какво да го сложа. Пуловерът, плътно обвит в дрокра, също трябва да се запази. Но виж изумрудите — вън. Разбира се, не всички. Оставих си „окото“ и точно една четвърт от дребните. Не бяха чак толкова тежки. Единствената „светлинка“, останала като по чудо на дъното на чантата, посрещнах с радостни възгласи. Какво още оставаше? Всъщност нямаше нищо повече. Медальонът на Кли-кли, гривната на Еграсса и пръстенът на краля на елфите не тежаха почти нищо, а и магическите играчки никога не са били излишни.