![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти си сляп, Гарет! Господарят няма нищо общо с това. Във всеки случай — не и Господарят на Сиала.
И отново ме остави да седя с отворена уста.
— Изненадан ли си? Всеки свят си има свой собствен Господар и между Танцуващите винаги върви Игра. Единият спасява своя си свят, а другият се опитва да го промени към по-лошо. Играта и борбата са тест за жизнеността на света.
— И чия играчка се явява Неназовимия?
— Да знаеш много е вредно, крадецо. И така, какъв е твоят отговор?
— Твоят Господар служи на злото, Посланик!
И тогава той се засмя. С весел, искрен смях. Смееше се и се смееше, не можеше да спре и да се успокои. Смя се дотогава, докато дори и ехото не се умори да повтаря смеха му.
— Какво е зло, крадецо? Освети ме! Какво е добро? Кой може да определи какво е първото и какво е второто? Къде е тази неуловима граница между добро и зло?
— Твоят Господар се опита да убие мен и моите приятели!
— И това е зло? — той насмешливо изсумтя. — Значи всеки си има свое зло? Ако някой иска да те убие, това е зло. Ако този човек ти даде злато, спаси ти живота и убие някой друг, когото не познаваш, това добро ли е? Отговори ми, крадецо!
Аз мълчах, но той и не очакваше отговор.
— Орк убива дърводелец и разбира се, от гледна точка на семейството на последния, е извършено ужасно зло. Но от гледна точка на орка той определено е сътворил добро, като е спасил свещените дървета от посегателството на човека. Виждаш ли, крадецо, злото става добро, а доброто — зло, просто трябва да го погледнеш от различни брегове на реката на Живота! Теб се опитаха да те убият, но ти имаше късмет, късмет като на самия мрак, крадецо! Господарят започна да подозира кой си наистина, след като разби заклинанието на скъпата Лафреса. А когато самичък попадна в Дома му, оцеля след моя удар и не позволи да се разкъсат връзките с Ключа, всичко си дойде на мястото. И опитите да те убият спряха. Танцуващ със сенки не убива друг Танцуващ.
— Само дето Лафреса и нейните хора забравиха за това.
— Тя действа на свой собствен риск. Господарят не успя да я предупреди.
Или не е искал. Във всеки случай и капчица не вярвах в историята за Рога на дъгата.
— За покушенията над твоята скъпоценна персона се разбрахме. Какво друго можеш да наречеш зло?
— Господарят освободи демоните от мрака.
— И какво от това? Ти не разбираш Играта, не разбираш защо са били необходими демоните.
— Тогава ми обясни!
— А, не, Гарет! Обещавам ти, че пак ще се сблъскаш с демоните и ще разбереш защо Господарят трябваше да ги пусне и да докара Конят на сенките в Авендум.
— Докара го, а после много бързо опита да си го вземе.
— Конят си свърши работата, а и другият Господар…
— Опитваш се да ме убедиш, че в Сиала обикаля цяла тълпа Господари! — и сам не се усетих как го прекъснах.
— Какво говориш! На Сиала има само един Господар, но има и друг, който води Играта.
— И защо му е това?
— Как защо? Такава е Играта.
— Играта? — вдигнах вежди аз.
— Какво те изненадва, крадецо? Животът е твърде скучен за онези, които създават светове. И понякога участват в Игри. Това е всичко. И не си ти човекът, който да се оплаква от демоните. Спомням си, че ако не беше случайно намерения и никому неизвестен свитък, демоните все още щяха да обикалят из Авендум. Ето виждаш ли, ти също участва в Играта. И сега тази Игра продължава, и в нея Рогът на дъгата е козова карта. Господарят се опитва да не допусне завръщането му в света.
— За тях всичко това е просто глупава игра?
— Глупава? Благодарение на Играта този свят живее.
— Не ти вярвам!
— Не ми и трябва. Аз разговарям с теб само защото така ми заповяда Господарят.
— Добре! — аз се разгорещявах все повече и повече. — Но нали няма да отречеш, че Неназовимият се появи благодарение на твоя Господар!
— Няма — отвърна много спокойно Посланикът.
— Значи няма да отречеш, че Неназовимият е зло?
И отново ехото на залата повтори смеха на слугата.
— Зло?! Мислех, че сме приключили с тази тема, Танцуващ! За теб той може и да е зло… Той просто иска да свали твоя крал и да унищожи кралството… Историята се пише от победителите, крадецо! Така е било и така ще бъде! По някаква причина всички забравят да споменат подробността, че династията на Сталконите изби цялото семейство на този, когото сега наричат Неназовимия! Всички! Избити! Това не е ли зло? И не е ли добро, че сега той иска отмъщение?