Виелица на сенките [bg]

— Тогава ти влез във водата вместо мен, а аз ще видя колко е хубав — измърморих недоволно под нос, но Фор ме чу.

— За четиринадесетгодишен лаик говориш прекалено много — беззлобно подхвърли той и хвърли огризката, като не пропусна да ме уцели точно в челото.

— У-у-у — проточих аз и обидено потърках улученото място. — Защо аз се занимавам с тази глупост, а не Бас?

— Защото от Бас никога няма да излезе свестен крадец.

— А от мен ще излезе?

— Ако по-малко лъжеш и спориш, може и да излезе.

— Не лъжа чак толкова много — възмутих се аз.

— И спориш малко, така ли?

Стигна ми ума да замълча.

— Хайде, хлапе, започвай. Все още имаш време за няколко потапяния, преди да дойде време да се прибираме вкъщи.

— Добре, учителю — обречено въздъхнах аз. — Но защо изобщо ми е това? Аз да не съм риба!

— Задържането на дишането е много важно. Всяка допълнителна секунда може да увеличи шансовете ти за оцеляване.

— Как така?

— Ами ако в къщата, където се промъкваш, се задейства капан с отровен газ, ще трябва да не дишаш чак докато не излезеш от опасната зона. Или някой хитрец те хвърли от Кейовете. Вързан. Ще ти трябва известно време, за да се отвържеш. Или си се гмурнал и трябва да стоиш под вода, за да не те прониже някоя стрела. Виждаш ли колко много причини има да спреш да мрънкаш и да се заемеш с обучението?

— Аз изобщо не мрънкам! И докога ще се гмуркам така?

— Докато не издържиш без проблем поне две минути.

— Две минути?! — ужасих се аз.

— Но по-добре да са три — безжалостно ме довърши Фор.

— Три минути?!

— Слушай, Гарет! — майсторът-крадец ме погледна внимателно. — Ти мой ученик ли реши да станеш или мое ехо?

— Ученик.

— Щом си ученик, тогава се гмуркай! Времето си върви.

Да. Точно това целях. Колкото по-дълго говорех с Фор, толкова по-малко щях да стоя под водата. Слънцето почти се скриваше зад морето, в което се вливаше река Кристална мечта.

— Така или иначе днес няма да успея да издържа три минути — позлорадствах аз.

— Не само днес, но и утре. Но не се притеснявай, хлапе, имаме цяло лято за тренировки, а като захладнее, ще напълня бъчвата и ще продължиш с тренировките у дома.

Това си беше удар под кръста. Усещах, че наставникът ми няма да ме остави, докато не издържа под вода тези скапани три минути. Погледнах обидено към Фор, поех дълбоко дъх и се гмурнах.