Смъртта на светлината [bg]

Лицето ѝ беше пребледняло и безизразно.

— Повикала съм те?

— Знаеш. Шепнещият камък.

— Да — каза тя колебливо. — Той е в Лартейн.

— Разбира се, че е там. В багажа ми. Ти ми го изпрати.

— Не — каза тя. — Не.

— Ти ме посрещна!

— Ти ни съобщи с лазер от кораба си. Изобщо не съм… Повярвай ми, чак тогава разбрах, че идваш. Не знаех какво да мисля. Помислих, че не искаш да ми кажеш обаче, затова не настоявах.

Дърк отвърна нещо, но кулата простена ниската си нота и отне думите му. Той поклати глава.

— Не си ме повикала?

— Не съм.

— Но аз получих шепнещия камък. На Браке. Същия, гравиран от еспир. Това не може да се фалшифицира. — Спомни си още нещо. — А Аркин каза…

— Да. — Тя прехапа устна. — Не разбирам. Сигурно той го е пратил. Но ми беше приятел. Трябваше да имам някого, с когото да говоря. Не разбирам. — Гуен проплака.

— Главата ли те заболя? — бързо попита Дърк.

— Не. Не.

Той се вгледа в лицето ѝ.

— Аркин го е пратил?

— Да. Сигурно е той. Запознахме се на Авалон, точно след като с теб… Аркин ми помогна. Беше лошо време. Той беше там, когато ти изпрати своя камък на Джени. Разплаках се. Казах му за това и говорихме. Дори по-късно, след като срещнах Джаан, с Аркин останахме близки. Беше ми като брат!

— Брат — повтори Дърк. — Защо ще…

— Не знам!

Дърк се замисли.

— Когато ме посрещна на космодрума, Аркин беше с теб. Ти ли го помоли да дойде с теб? Разчитах да си сама.

— Беше негова идея — отвърна тя. — Е, казах му, че съм нервна. От това, че ще те видя отново. Той… той предложи да дойде с мен и да ми даде морална подкрепа. И каза, че искал да се запознае с теб. Разбираш. След всичко, което му бях разказала на Авалон.

— А деня, в който двамата с него отидохте в джунглата… когато си създадох неприятност с Гарс и след това с Бретан… какво стана тогава?

— Аркин каза… миграция на бронирани бръмбари. Не беше всъщност, но трябваше да проверим. Тръгнахме набързо.

— Защо не ми каза къде отиваш? Помислих, че Джаан и Гарс са те набили, че те крият от мен. Предната вечер ти каза, че…

— Знам, но Аркин каза, че той ще ти каже.

— И той ме убеди да побягна — каза Дърк. — И теб също. Предполагам, че ти е казал, че за да ме убедиш, трябва да…

Тя кимна.

Дърк се обърна към прозореца. Последната светлина се беше махнала от върховете на кулите. Горе искряха сама шепа звезди. Преброи ги. Дванайсет. Зачуди се дали някои от тях не са всъщност галактики, далече отвъд Великото Черно море.

— Гуен — каза той. — Джаан тръгна сутринта. Оттук до Лартейн и обратно, с въздушна кола… колко време би трябвало да отнеме?

Тя не отговори и той се обърна и я погледна. Стената беше пълна с видения и Гуен трепереше в светлината им.

— Трябваше да се е върнал досега, нали?

Тя кимна и отново се отпусна на постелята.

Градът на Сирената пееше люлчината си песен.

Своя химн към последния сън.