Смъртта на светлината [bg]

— Манипулаторите на Кимдис — промърмори Янацек. Дърк го остави да помърмори, после довърши разказа си.

— Е? — попита намръщено Янацек, след като Дърк приключи. — Защо смяташ, че всичко това има някакво значение за мен?

— Не мислех, че би позволил на Брайт да подгонят Джаан като животно — каза Дърк.

— Той сам се направи на животно.

— Според Брайт, предполагам — отвърна Дърк. — Ти Брайт ли си?

— Аз съм кавалар.

— Всички ли кавалари сте еднакви вече? — Махна към каменната глава, паднала в огнището. — Виждам, че и трофеи взимаш вече, също като Лоримаар.

Янацек мълчеше. Погледът му беше много твърд.

— Може би сгреших — каза Дърк. — Но когато влязох тук и видях всичко това, то ме накара да си помисля. Накара ме да си помисля, че може би все пак имаш някакво човешко чувство към мъжа, който беше твоят тейн. Напомни ми как веднъж ми каза, че двамата с Джаан сте имали по-силна връзка от всичко, което съм познавал аз. Предполагам обаче, че това беше лъжа.

— Истина беше. Джаан Вайкъри разби тази връзка.

— Гуен разби всички връзки помежду ни преди години — каза Дърк. — Но аз дойдох, когато тя имаше нужда от мен. О, оказа се, че тя всъщност не се нуждаела от мен и съм дошъл поради куп егоистични причини. Но дойдох. Не можеш да ми отнемеш това, Гарс. Аз спазих обещанието си. — Помълча. — И не бих позволил на никого да я нарани, ако мога да ги спра. Изглежда, сме свързани с нещо много по-силно, отколкото вашето каваларско желязо и огън.

— Говори каквото си щеш, т’Лариен. Думите ти не променят нищо. Идеята, че спазваш обещанията си, е нелепа. А обещанията ти към Джаан и мен?

— Измених им — отвърна бързо Дърк. — Знам. Тъй че двамата с теб сме квит, Гарс.

— Аз не съм изменил на никого.

— Изоставяш онези, които стояха най-близо до теб. Гуен, която беше твоя кро-бетейн, която спеше с теб и те обичаше и мразеше едновременно. И Джаан. Твоя скъп тейн.

— Никога не съм ги предавал — каза Янацек разгорещено. — Гуен предаде и мен, и нефрита и среброто, което носеше от деня, в който се присъедини към нас. Джаан изостави всякакво приличие с начина, по който уби Мирик. Той ме пренебрегна, пренебрегна задълженията на желязото и огъня. Нищо не дължа на никого от тях.

— Не дължиш, така ли? — Под ризата си Дърк чувстваше шепнещия камък плътно на кожата си, заливаше го с думи и спомени, с усета за човека, който беше някога. Беше много ядосан. — И това казва всичко, така ли? Не им дължиш, тъй че на кого му пука? Всичките ви проклети каваларски връзки са в края на краищата дълг и задължение. Традиции, старата крепостна мъдрост, като кодекса на дуела и лова на лъжечовеци. Не мисли за тях, просто ги следвай. Руарк беше прав за едно — няма любов в никого от вас, освен може би у Джаан, а и за него не съм сигурен. Какво по дяволите щеше да направи той, ако Гуен не носеше гривната му?