Смъртта на светлината [bg]

Измъкна се навън, стиснал здраво лазера. Светът беше затихнал и кървавочервен. Дърк закрачи бързо към асансьорите и се спусна до жилището на Руарк.

Беше празно.

Претърси стаите усърдно, местеше и обръщаше всичко, хвърляше и чупеше безразборно. Всички вещи на кимдиса си бяха на мястото, но Руарк го нямаше, нито имаше някаква следа къде е отишъл.

Собствените му вещи също си бяха тук, малкото неща, които бе оставил при бягството си с Гуен — всъщност само лекото облекло, което бе донесъл от Браке. Безполезно в студа на Ворлорн. Остави лазера, клекна и започна да рови из джобовете на зацапаните панталони. Чак когато го намери — натикано там, още увито в сребро и кадифе — всъщност разбра какво търси и защо се е върнал в Лартейн.

В спалнята на Руарк намери малък склад лични бижута в един сейф: пръстени, медальони, изящни гривни и коронки, обици с полускъпоценни камъни. Порови в кутията, докато намери тънка фина верижка със сребърна сова, замръзнала в кехлибар и окачена на халка. Халката изглеждаше подходящият размер. Откъсна кехлибара със совата и го смени с шепнещия камък.

После разкопча якето си и дебелата риза и окачи верижката около врата си, тъй че студената червена сълза се опря на голата му кожа и зашепна шепотите си, заобещава лъжите си. Лекото ледено жегване беше болезнено, но нищо — нали беше Джени. Солени сълзи се затъркаляха по бузите му. Не забеляза. Качи се горе.

В работната стая, която Руарк бе споделял с Гуен, цареше същият безпорядък, както Дърк я помнеше, но кимдиса го нямаше. Нямаше го и в изоставения апартамент над нея, където Дърк му се беше обадил от Предизвикателство. Оставаше само още едно място за претърсване.

Бързо се качи до върха на кулата. Вратата беше отворена. Поколеба се, после влезе, стиснал лазера в готовност.

В голямата дневна цареше хаос и разруха.

Видеоекранът беше разбит или се беше взривил; парчета стъкло се бяха пръснали навсякъде. Стените бяха нашарени от лазерен огън. Диванът беше преобърнат и разпран на десетина места, подплънката изтръгната с шепи и разхвърляна. Част от нея беше хвърлена в огъня, където вдигаше мазна пушилка, задавила камината. Една от каменните фигури, без глава и прекатурена, лежеше подпряна в основата на лавицата. Главата ѝ, с очите от жар-камък и всичко, беше хвърлена в лепкавата пепел в огнището. Въздухът вонеше на вино и повръщано.

Гарс Янацек спеше на пода, лениво отпуснат, червената му брада още по-червена от накапалото вино, със зяпнала накриво уста. Вонеше като стаята. Хъркаше силно, но лазерният пистолет все още беше стиснат в едната му ръка. Дърк видя, че ризата му е смачкана на кълбо и лежи в локва повръщано — Янацек вероятно се бе опитал да го избърше.

Заобиколи внимателно и взе лазера от отпуснатите му пръсти. Тейнът на Вайкъри съвсем не беше железният кавалар, какъвто си го представяше Джаан.

Дясната ръка на Янацек все още беше стегната от желязо и жар-камъни. Няколко от червено-черните скъпоценни камъни бяха изтръгнати от гнездата им; празните дупки изглеждаха скверно. Дълги драскотини загрозяваха самата гривна. Ръката на Янацек до лакътя, над гривната, също беше наранена. Драскотините бяха дълбоки и често се сливаха с надраните по черното желязо. Ръка и гривна бяха покрити със спечена кръв.