![Смъртта на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/9/smrtta-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Смъртта на светлината [bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-580-9
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Смъртта на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
„Отлична научна фантастика… Дивият Запад в космическото пространство!“ Лос Анджелис Таймс
„В тази незабравима космическа опера най-продаваният автор на „Ню Йорк Таймс“ Джордж Р. Р. Мартин представя смразяваща гледка на вечната нощ… мимолетен свят, на който се сблъскват култури, кодекси на честта не съществуват и ловец и жертва често сменят местата си. „Смъртта на светлината“ взриви представата ми за това, което би могла да е и би могла да прави фантастиката и какво може да постигне необузданото въображение“. Майкъл Чабон
„Галактическият фон е великолепен… Мартин знае как да държи читателя“. сп. „Азимов“
„Джордж Р. Р. Мартин има гласа на поет и ум като стоманен капан“. Олджис Бъдрис
„Винаги очаквам най-доброто от Джордж Р. Р. Мартин и той винаги го поднася“. Робърт Джордан
— Съжалявам…
— Не е нужно да…
— Трябва да стигнем до най-тежкия проблем, т’Лариен. Все едно дали Гарс ще тръгне срещу нас, или не, неравенството, пред което сме изправени, е значително. Имаме оръжия в случай, че се наложи да се бием, но няма кой да ги използва. Гуен е добър стрелец и достатъчно безстрашна, но е ранена и неспособна. А ти… мога ли да ти се доверя? Поставям въпроса откровено. Доверих ти се веднъж и ти ме предаде.
— Как мога да отговоря на този въпрос? — каза Дърк. — Не си длъжен да ми повярваш, каквото и обещание да ти дам. Но Брайт искат да убият и мен, нали? И Гуен също. Или мислиш, че бих предал нея толкова лесно, колкото… — Замълча, уплашен от думите си.
— … толкова лесно, колкото предаде мен — довърши Вайкъри вместо него с корава усмивка. — Достатъчно откровен си. Не, т’Лариен. Не мисля, че би предал Гуен. Но не мислех, че ще изоставиш и нас, когато те назовахме кет и ти прие името. Нямаше да има дуели, ако не беше ти.
Дърк кимна.
— Знам. Може би направих грешка. Не знам. Щях да съм умрял обаче, ако ви бях останал верен.
— Умрял като кет на Айрънджейд, с чест.
Дърк се усмихна.
— Гуен ме помоли за нещо повече от смърт. Това поне очаквам да разбереш.
— Разбирам. Тя все още е помежду ни. Приеми го и знай, че е истина. Рано или късно ще избере.
— Тя избра, Джаан, когато тръгна с мен. Ти би трябвало да го приемеш. — Каза го бързо, упорито. Не беше сигурен доколко го вярва.
— Тя не свали нефрита и среброто — отвърна Вайкъри. После махна нервно с ръка. — Това не е важно. Ще ти се доверя, засега.
— Добре. Какво искаш да направя?
— Някой трябва да отлети до Лартейн.
Дърк се намръщи.
— Защо непрекъснато се опитваш да ме уговориш за самоубийство, Джаан?
— Не казвам, че ти трябва да летиш, т’Лариен — каза Вайкъри. — Аз ще отида. Опасно е, да, но трябва да се направи.
— Защо?
— Заради кимдиса.
— Руарк? — Дарк почти бе забравил за доскорошния си домакин и съучастник в заговора.
Вайкъри кимна.
— Той беше приятел на Гуен още от времето ни на Авалон. Въпреки че никога не ме е харесвал, нито аз него, не мога да го изоставя. Брайт…
— Разбирам. Но как ще се добереш до него?
— Стига да стигна безопасно в Лартейн, мога да го повикам чрез видеоекран. Това ми е надеждата поне. — Сви рамене примирено.
— А аз?
— Остани тук с Гуен. Храни я, пази я. Ще ти оставя една от лазерните пушки на Росеф. Ако Гуен се възстанови достатъчно, да я използва. Тя вероятно е по-опитна от теб. Съгласен?
— Съгласен. Не изглежда много трудно.
— Не е — каза Вайкъри. — Очаквам да останете безопасно прикрити и като се върна с кимдиса, да ви заваря така, както ви оставям. Ако се наложи да побегнете, ще разполагате с другата въздушна кола. Има една пещера наблизо, Гуен я знае. Тя може да ти покаже пътя. Идете в онази пещера, ако се наложи да напуснете Крайн Ламия.
— А ако не се върнеш? Не се обиждай, просто трябва да попитам.
— В такъв случай отново ще останете сами на себе си, както когато избягахте от Лартейн. Имахте планове тогава. Следвайте ги, ако можете. — Усмихна се горчиво. — Очаквам да се върна обаче. Помни това, т’Лариен. Помни това.
Желязна нотка имаше в гласа на Вайкъри, ехо от друг разговор в същия този леден вятър. С изумителна яснота старите думи на Джаан се върнаха в ума на Дърк: „Но аз съществувам. Запомнете го… Това не е Авалон, т’Лариен, и днес не е вчера. Това е един умиращ Фестивален свят, свят без кодекс, тъй че всеки от нас трябва да се вкопчи здраво в установените правила, които носим със себе си“.
Но Джаан Вайкъри беше донесъл два набора правила със себе си, когато бе дошъл на Ворлорн. Два кодекса.
Докато самият Дърк не беше донесъл нищо. Освен любовта си към Гуен Делвано.
Гуен още спеше. Оставиха я на спокойствие и тръгнаха към въздушния хангар. Вайкъри беше разопаковал грижливо багажа в колата на Брайт. Росеф и неговият тейн явно се бяха канили да направят кратка ловна разходка в джунглата, когато всичко се беше развихрило. Жалко, че не бяха планирали по-дълго пътуване, помисли Дърк.
Така че Вайкъри бе намерил само четири твърди протеинови блокчета като за храна, плюс двата ловни лазера и малко дрехи, метнати на седалките. Дърк изяде едното блокче веднага — беше прегладнял, — а другите три пъхна в джоба на якето, което си избра. Беше му възшироко, но общо взето му прилягаше: тейнът на Росеф беше приблизително с неговите размери. И беше топло — дебела кожа, боядисана в тъмночервено, яката и маншетите бяха обшити с бяла козина. Двата ръкава на якето бяха боядисани на спирални шарки; десният беше в червено и черно, левият — сребърно и зелено. Намери се и по-малко яке, подобно на първото (на Росеф несъмнено), и Дърк го взе за Гуен.