Смъртта на светлината [bg]

Дърк задържа въздушната кола във въздуха. Имаше други хора наоколо — кръга от неподвижни изкуствени светлини — и не държеше да го видят. Черно-сребристата му въздушна кола, неподвижна в черното небе, не беше лесна за забелязване, но щеше да е съвсем друга работа, ако се оставеше пламъците да го откроят. Въпреки че имаше безпрепятствена гледка тук отгоре, все още не можеше да различи какво гори — центърът на огъня представляваше безформено тъмно петно, от което периодично изригваха искри. Наоколо можеше да се види гъстата плетеница от дървета удушвачи, чиито восъчни клони лъщяха яркожълти в отразения блясък. Няколко бяха попаднали в ядрото на пожара и допринасяха най-много за черния дим, докато се свиваха и разпадаха на пепел. Но останалите, останалото, извиващата се ограда, която обкръжаваше черното горящо петно, отказваше да пламне. Вместо да се разпростре, огънят видимо загасваше.

Когато пламъците се смалиха и искрите престанаха да изригват, но преди огънят да заглъхне напълно и да се превърне в мазен дим, Дърк за миг забеляза нещо — крило, смътно наподобяващо прилеп, извито под нелеп ъгъл и щръкнало към небето, с пелена от пламък, лумнала зад него. Това бе достатъчно. Не беше нито една от колите, които вече знаеше, макар явно да беше каваларско производство.

Плъзна се като тъмен призрак над леса, настрани от гаснещия пожар към кръга изкуствени светлини. Този път се задържа на по-голямо разстояние. Нямаше нужда да се доближава. Светлините бяха достатъчни да очертаят подробности.

Видя широка поляна, обкръжена от електрически светлини, на края на някакъв воден басейн с неподвижна повърхност. Долу имаше три въздушни коли и той позна и трите: същата тройка, която беше под емерелското дърво във вътрешността на Предизвикателство, когато Мирик Брайт нападна Гуен. Едната, голямата куполна кола с тъмночервена броня, беше на Лоримаар висш-Брайт. Другите две бяха по-малки, почти еднакви, само дето вече не бяха еднакви, тъй като едната беше видимо повредена, виждаше се дори от това разстояние. Лежеше накриво, полузатънала във водата, и част от нея беше безформена и светеше. Бронираната ѝ врата зееше отворена.

Неясни фигури се движеха около развалината. Дърк трудно щеше да ги види изобщо, ако не беше движението им, толкова добре се сливаха с фона. Малко встрани някой извеждаше брайтски хрътки от колата на Лоримаар.

Намръщен, Дърк пипна бутона на решетката и подкара колата право нагоре, докато мъжете и въздушните коли не се изгубиха от погледа му и долу не остана нищо освен точка светлина сред гората. Две точки всъщност, но огънят беше вече като смътен оранжев въглен и видимо гаснеше.

Свит безопасно в черната утроба на небето, спря да помисли.