Републиката на крадците [bg]

Събуди се замаян и дезориентиран от миризмата на печено месо и свеж езерен въздух. Локи седеше на една по-малка по размери сгъваема маса от онази, върху която бе положен за пречистващия ритуал, и бе усърдно зает с нова малка планина от корабна храна.

Джийн със замах се изправи на крака и чу как ставите му скърцат и пукат. Нараняванията му от сблъсъка с Кортеса щяха да го болят с дни, но раните са си рани. Не му беше за първи път.

— Кое време е?

— Петият час от следобеда — отговори Локи с пълна уста. — Казват, че трябва да сме в Картейн точно преди зазоряване.

Джийн се прозина, разтърка очи и огледа обстановката. Локи беше облечен с прости, широки и чисти дрехи, явно взети от отворения сандък, опрян на преградата зад него.

— Как се чувстваш, Локи?

— Умирам от глад. — Локи обърса уста с опакото на ръката си и отпи голяма глътка вода. — Това е по-зле от Вел Вирацо. Където и да отидем, аз губя все повече от теглото си.

— Мислех, че ще спиш още.

— Имах такова желание, но стомахът ми се възпротиви. Ти, да ме простиш, изглеждаш като човек, който отчаяно се нуждае от кафе.

— Не усещам миризмата на кафе. Да не си изпил всичко?

— Я стига, дори аз не съм чак такъв злодей. А и никой не се е качвал на кораба. Търпение, изглежда, си пада по чая.

— По дяволите. Чаят не помага да се събудиш цивилизовано.

— Какво се ражда в размътения ти мозък?

— Да речем, че съм изумен. — Джийн седна на единия от двата празни стола, взе нож и с негова помощ отряза парче шунка и го сложи върху една порязаница. — И замаян. Нашата Дама на петте гривни е обработила ситуацията много повече, отколкото очаквах.

— Направила го е. Струва ти се странно от мястото, където си…

— Така е. — Джийн ядеше и гледаше изпитателно Локи. Локи вече беше чист, избръснат, събрал порасналата си гъста коса на къса опашка. Липсата на брада ясно подчертаваше признаците на възстановяването му. Беше блед и за разлика от преди приличаше много повече на вадран, отколкото на теринец; гънките в крайчетата на устата му бяха станали малко по-дълбоки, а бръчките под очите му изпъкваха повече. Невидим скулптор се беше трудил през последните няколко седмици и издълбал първите истински намеци за стареене по лицето, познато на Джийн от почти двайсет години. — Да му се не види, къде слагаш всичката тая храна, Локи?

— Ако знаех, щях да бъда физикер.

Джийн отново огледа каютата. До илюминаторите откъм кърмата беше поставена медна вана, а до нея имаше купчина кърпи и шишета с мазила.

— Чудиш се за ваната ли? — попита Локи. — Водата е чиста, смениха я, след като се изкъпах. Не очакват от нас да се гмуркаме в езерото, за да станем представителни.

На вратата на каютата се почука. Джийн погледна Локи, а Локи кимна.