![Детето на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/0/deteto-na-noshchta-bg-download.jpg)
Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
В ума на Троун се бе развихрила буря и той знаеше, че другите от глутницата го наблюдават с подозрение. Долавяше колко са озадачени, уплашени и гневни, но нямаше как да им предаде онова, което преживяваше в дълбините на съзнанието си. Самият той трудно го понасяше. Оставаше му само да се надява, че глутницата както винаги ще следва водача си, вместо да се нахвърли срещу него или човека събрат.
Промъкваха се бързо по следите на множеството хора и коне към огромните водни простори, на чийто бряг имаше човешко селище. Троун се надяваше там да намери отговор, който ще сложи край на злото във въздуха.
Усетът му го подтикваше да съпровожда човека събрат, да го опази до края на пътешествието, но беше принуден да се бори със себе си - хората бяха не плячка, а заплаха. А той не се колебаеше да премахва заплахите за глутницата. Но този човек събрат, също като предишния в още тлеещите спомени, го разбираше толкова добре...
Троун знаеше, че е така. Затова беше водач на глутницата, но се чувстваше самотен. Различен.
Пак се мяркаха спомени, далечни и забулени. Прав на два крака... загуба на бързина, сила и инстинкти... безбройните следи и миризми недостъпни... От тези спомени го болеше и той изръмжа, за да се избави от тях. Но откакто видя събрата човек и спътниците му, не можеше да си върне предишната яснота.
Изви глава да провери следват ли го вълците и конникът. Подуши въздуха на бегом. Не оставаше много време.
Хирад яздеше след вълците по следите на поне стотина конници, а на душата му олекваше. Илкар, Дензър и Незнайния бяха живи. Елфът бе пуснал на земята едната си ръкавица с надеждата, че Хирад ще я намери. Дори и това подсказваше, че наистина са пленници. Тоест той трябваше да ги намери и освободи. А Троун още вървеше с него...
Варваринът си казваше, че далеч не всичко е наред, но все не успяваше да пропъди мисълта, че Троун знае какво върши. Хирад се доверяваше на инстинкта му, без да го интересува дали е в човешкия или вълчия си облик.
Та нали и Троун принадлежеше към Гарваните?
19
Насочиха „Океански бряст“ към Първи кей по средата на необичайно тихия следобед. Началникът на пристанището отдавна се бе отказал да праща лоцман, който да помага в безопасното акостиране на елфическия кораб. Да минат между плитчините в езерото беше несравнимо по-лесно от промъкването до Херенденет.
Капитанът изреди отсечени заповеди, платната бяха свити, накрая само платното на фокмачтата остана изпънато и корабът бавно и безупречно доближи пристана.
- Доста е оживено днес - отбеляза Ренерей.
- Така ли? - разсеяно промърмори Ериан, чийто поглед шареше в търсене на нейния съпруг или друг от Гарваните.
- Ами да - сви рамене елфидата. - Имахме късмет, че не ни дадоха сигнал да пуснем котва навътре в езерото.
- И сега какво ще правим?
- Ако не си против, ще се прибереш в каютата и няма да се показваш. Опитай да се свържеш с Дензър. Аз ще сляза на брега и ще поразпитам, да видим какво мога да науча. Едва ли е трудно да бъдат намерени Гарваните.
- Не е трудно - потвърди с усмивка Ериан.
Да те разпознават веднага ласкае самолюбието, но за нея беше излишен риск в момента. Тя побърза да покрие с качулката червеникавокестенявата си коса. Мнозина се заглеждаха в изящния океански съд на елфите.
Как копнееше да стъпи на твърда земя - осъзна чувството за сигурност, което тя ѝ даваше, чак когато се лиши задълго от него.
Ренерей стисна ръката ѝ.
- Ериан... Ще го намеря и ще го доведа тук скоро. Разчитай на мен.
- Разчитам! - Ериан обви шията ѝ с ръце и я прегърна силно. - Благодаря ти. Но побързай...
Ренерей се отдръпна леко, за да я погледне в очите, после я целуна по бузата.
- Ще отплаваме със сутрешния отлив и всяка вълна ще те доближава до Лиана, а Дензър ще бъде до теб.
Тези думи отекнаха ликуващо в душата на Ериан и сълзите потекоха едновременно с широката ѝ усмивка. Отвърна на целувката на Ренерей и припряно слезе под палубата. Чуваше отгоре шумовете от връзването на кораба за кнехтовете. Можеха да натоварят припаси още днес и да се отправят към Херенде- нет заедно с Гарваните, силни и непобедими.
Метна наметалото върху облегалката на стола и се просна на койката. Най-после можеше да си отдъхне.
Ренерей пъргаво слезе по подвижното мостче и се озова на гъмжащото от хора пристанище. Веднага долови някакво особено напрежение.