Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 107
Перейти на страницу:
* * *

Целият каньон се бе превърнал в бойно поле. Битката вече бе на път да се прехвърли и в долината пред каньона.

Черен нож обърна коня си към извънземните и поведе група конници към тях. Той отпъди всякакви мисли за битка в стила на пинда-кавалерията. Срещу този враг дори тактиките на собствените му хора не помагаха, а какво остава за нещо друго. Той поведе хора си в атака не просто като нантан, а като боен ди-ин, който притежава дарбата да пази хората си и да ги води към победа.

Най-сетне Черен нож получи знака, който чакаше, за да отдаде всичките си сили и воини в битка рамо до рамо с белооките. Знакът дойде в най-малко очакваната форма — смъртта на Нат Колорадо, осиновен от лидера на пинда. Скръбта на белия баща за изгубения син-апач бе по-силен знак, отколкото Черен нож някога въобще бе получавал… с изключение на онзи път, когато тялото на мъртвата жена се появи от огъня — възкръснало, обновено, сияещо с духа на Зорницата.

Той видя тези две неща в съвсем кратък период от време и това можеше да означава само едно — боговете искат той да се бие заедно с пинда, защото тези чудовища от небето са по-голяма заплаха за съществуването им от белите, освен ако не бъдат спрени тук и веднъж завинаги.

Черен нож носеше само копие, оръжие за близък бой, което единствено най-смелите воини могат да носят — като тези, яздещи редом с него. Копието му бе с него отдавна — на върха му имаше байонет от пушката на войник. Само ако се приближат до тях, можеха да свалят подобни създания. Но той още не виждаше как могат да убият толкова много демони…

Един извънземен ги чу да приближават, рязко се обърна и вдигна светлинно оръжие право срещу Черен нож — той не успя да обърне коня си достатъчно бързо, за да избегне изстрела.

В този момент предводителят на пинда заби собствения си кон право в гърба на чудовището, сякаш искаше да го прегази. Мъжът и животното удариха извънземния преди той да успее да стреля. Извънземният политна и конят на Черен нож се сблъска с него.

И двамата мъже паднаха от седлата и излетяха в различни посоки, а извънземният се строполи между тях.

Само че за разлика от човеците, чудовището като че ли почти не усети удара в земята. Изправи се на крака и обърна яростта си и огромната си ноктеста лапа към пинда, за да си отмъсти.

Черен нож грабна копието си, изтича към чудовището и го заби в дланта му, преди ноктите да пронижат сърцето на пинда… така изплати кръвния си дълг към мъжа.

Небесното чудовище се напрегна и се загърчи, за да се измъкне. В този миг второ копие го прониза през пролуката в гръдния му кош. Звярът се отпусна мъртъв на земята.

Черен нож вдигна поглед, за да види кой…

Предводителят на пинда извади копието си от мъртвото чудовище. Сините очи на мъжа вече не горяха от омраза към него, а сияеха от задоволство. Двамата най-сетне откриха разбиране в очите на другия и Черен нож вече знаеше каква е волята на боговете. Небесните чудовища не бяха непобедими… но само ако пинда и собствените му воини се биеха срещу общия враг сякаш са един народ…

Воините и другите пинда, станали свидетели на случилото се, се спогледаха. Израженията им се промениха, когато видяха мъртвото чудовище и отчаянието и безпомощният им гняв се превърнаха отново в решителност и кураж. Разделиха се по двойки и тройки и действаха като едно цяло, за да обърнат хода на битката срещу враг, който смяташе, че няма от какво да се бои.

— Мътните ме взели — промърмори Хънт към другите двама. — Гледайте, гледайте! Достатъчно сме… трябва да направим нещо!

Те бяха сред първите в каньона загубили конете и оръжията си от извънземните, за които Джейк се опитваше да ги предупреди… Или може би просто не му повярвахме.

— Какво да правим? — раздразнено попита Бронк, притиснал ранения си крак. — Нямаме нищо.

Бронк нямаше дори пура, а и беше ранен. Опиташе ли някой от тях да помръдне — да намери кон или дори пушка — се превръщаше в мишена за оръжие на извънземен или пък почти загиваше от кръстосания огън от куршуми и стрели. А всеки път, когато прикритието им получаваше нов удар или храсталаците около него за пореден път пламваха, оставаха с все по-несигурна защита, която поначало едвам им скриваше задниците.

1 ... 91 92 93 94 95 96 97 98 99 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)