Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Моля те, Джейк, моля те, махни се оттук, далеч оттук, докато още има време…
Ела продължи да лази, наближавайки ослепително яркото ядро на кораба.
Долархайд стигна с коня си до края на каньона, водещ до дерето, където се намираше тайния вход, за който говореше Джейк.
Още няма никого… никакви свободни пленници, никакви Ела и Джейк. Полковника погледна към струпаните скали, където остави Емет, но не можа да го види, нито пък чуваше нещо през зловещите вибрации, идващи от платото, където се намираше корабът.
Точно когато се канеше да извика, Емет се изправи на хребета и размаха ръце — сигнал, че пленниците най-сетне са излезли от пещерата.
— Виждам ги! — викаше Емет. — Минаха от другата страна!
— Пърси? — извика Долархайд.
— Да! — отвърна момчето и на Долархайд му се стори, че почти вижда широката усмивка на момчето.
— А Джейк и Ела?
Далекогледът проблесна, когато Емет го вдигна, за да огледа пленниците.
— Не!
Облекчението по лицето на Долархайд се стопи. Той обърна коня и тръгна към дерето с пушка в ръка.
19
В сенчестата пещера, извънземният, който Джейк уцели отстрани в главата още бе жив и макар и едва-едва, се движеше. Зелената кръв се процеждаше по черепа му, а чудовището дишаше с мъка, докато търсеше… търсеше…
Джейк излезе от сянката на изпаренията и пристъпи към него. Простреля го веднъж, отново в слепоочието. Звярът падна и не помръдна повече.
Джейк подмина огромния труп и продължи нататък, без почти да обръща внимание на шума и вибрациите. Мислеше само за Ела, скрита някъде дълбоко в този кораб — да приключи каквото е започнала, да спаси цял свят странници… да отмъсти на демоните.
Замисли се за Алис, която просто искаше да живее в мир. Собствената му мисия още не бе приключила, не и докато не намери Червения белег. Не и докато не отмъсти за нея… и не убие собствения си личен демон…
Ела вече бе достигнала централната част на кораба. Провря се през пролуката в най-клаустрофобичното пространство досега. Човешкото й тяло потръпна, когато се опря в подобната на черва повърхност. Заля я паника от задушаване — невъзможен, непробиваем капан, без изход и връщане назад… Няма друг път, освен напред, каза тя на тялото си и с мъка продължи да се промъква и да се провира в желатиноподобното черво, в корема на звяра…
Механизмите на кораба набираха мощ, но по звука се познаваше, че още не са напълно готови. Сигурно се опитваха да всмучат колкото може повече злато — богатствата, събрани от яловата земя, открадната от тези, които се опитваха да оцелеят тук. В алчността си, в ненаситните си, безжалостни, хищнически умове, никога не биха си представили друго решение, дори когато са обърнати в бяг от същите хора, които ощетиха и подцениха толкова много.
Като маймуна с ръка в буркан бонбони.
Този странен образ от човешката поговорка я накара да се разсмее за пръв път, откакто я чу. Сега изглеждаше много подходяща.
Врагът направи тази грешка веднъж и преди и загуби повече от шепа злато…
Тя стисна проблясващото оръжие. Все по-бързо пулсиращите му светлина и звук отброяваха времето до мига, когато щеше да се задейства механизмът му за самоунищожение.
Джейк свърна в поредния задънен тунел от лабиринта под пищящия, вибриращ кораб… и се вцепени.
Пред него се намираха две операционни маси, подобни повече на средновековни пособия за изтезания, осветени от ярка синьо-бяла светлина.
Тук е. Още е тук. Като в кошмарите…
Препъна се в нещо. Стоеше пред купчина човешки принадлежности, огромна плетеница от дрехи, взети от жертвите — от заселници, от апачи… колани за пистолети, пушки, мокасини и ботуши, рокли и якета, ризи и панталони… стотина вида джобни часовници със златно покритие, очила с позлатени рамки, ключове… детски играчки.
Умът му отчаяно се опита да държи разделени реалността и кошмара… прикован, безпомощен, приготвен за дисекция… Алис, неподвижна, гледа през него, а чудовището, измъчвало я до смърт, превръща тялото й в пепел… оставя я на ветровете, докато от нея не остава нищо… Един скалпел го разрязва, острие от горяща светлина… Лъч светлина в собствената му ръка прави резка в лицето на извънземния касапин…