![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Истинска Зорница, дошла от небесата, за да спаси света… Спомни си как тя излезе от огъня, грейнала като ангел, как крачи към него… спомни си я на хълма, с поглед, зареян в звездите…
— Казах ти, спри да мислиш! — рече пак Ела.
Джейк можеше да се закълне, че тя се изчерви леко.
— Не мисля! — отвърна той. Но как да не мисли за нея, когато един поглед стигаше, за да му омекнат коленете и то не от страх…
Алис му даде вярата, че у него има нещо повече — нещо добро, което прави смислено съществуването му в света… Но с Ела повярвах, че всичко е възможно… че у всеки човек има добро, стига само да получи възможност да го покаже…
Ела го придърпа към себе си и притисна устни в неговите — целувка, пълна с безсилие, с отчаяние, със самота — дълбока и необятна като Космоса.
Той я прегърна и отвърна на целувката й. Искаше да го стори толкова отдавна, още на огряното от звездите възвишение. Отвърна й с цялата страст към живота и човешката нужда за близост, които бе погребал под купчина камъни, толкова голяма, че беше забравил, че съществува… Чувстваше човешката топлина на тялото й, на устните й, внезапния й, почти болезнен, копнеж, който не беше в състояние да отдели от своя собствен…
Тя го целуна с желанието на човек, комуто бяха отказани страстта и споделеността, комуто беше отказана всяка любов, която би могла да докосне сърцето и душата… Бяха й отказани по-отдавна, отколкото той изобщо можеше да си представи. Тя бе ужасена от собствената си уязвимост след толкова много болка…
Доброволно се бе пренебрегнала, за да се превърне във воин за кауза, по-голяма и по-важна от сърцето, тялото и душата.
В този момент, впримчена в абсурда на човешката си плът, с мозък, подчинен на нуждите на тялото и с разум и чувства, здраво сплетени в опита й да достигне изтерзаната човешка душа на един отхвърлен от света мъж, сякаш всичко се върна и й припомни истинската причина да избере да се бори, както и това, за което се бореше вече толкова дълго…
С всяка фибра на съществото си Джейк усети как преградите между тях се стопяват и те се превръщат в едно цяло. Ела не можеше да продължи нататък без да му позволи да разбере, без да позволи сама на себе си да си спомни единствената емоция, която не унищожаваше, а твореше от нищо, единственото истинско нещо, което може да превърне неговите и нейните хора в нещо повече от безскрупулни чудовища, борещи се да се спасят от…
Обичам те, помисли Джейк, и когато тя повтори същите думи на глас, той имаше чувството, че цялата вселена се е пресегнала през Ела и го е докоснала…
Чу се леко подрънкване. Ключалката на оръжието се отвори, то се разкопча и се смъкна от китката на Джейк.
Мигът извън времето и пространството свърши. Ръцете на Ела вече не го прегръщаха.
Оръжието лежеше на пода като обикновено парче метал. Ела го вдигна. Поколеба се и го погледна с очи все още пълни с неземна светлина. На устните й се появи най-тъжната и щастлива усмивка, която Джейк бе виждал.
Ела се обърна, обиколи основата на кораба като докосваше целенасочено поредица от различни на цвят метали по повърхността на гривната.
Джейк се отърси от вцепенението си и я последва, оглеждайки изпаренията около тях, сенчестите пролуки и задънените ъгли, да не би в тях да се крие нещо повече от сянка. Беше готов да я последва отвъд вечността заради усмивката й на брега на онова езеро в пустинята, заради начина, по който го накара да се почувства току-що…
Върху оръжието се появиха няколко блещукащи светлинки. Дочу се свистене, напомнящо далечен локомотив, който дърпа с мъка претоварени вагони… Енергията се събира… в оръжие, което изстрелва енергия, подобно на концентрирани мълнии.
Джейк разбра, че Ела иска да накара оръжието да експлодира. Той дори не можеше да си представи какво ще се случи, ако то освободи наведнъж цялата си енергия — сигурно досегашните мълниите щяха да му се сторят като детска игра.
— Трябва да вляза. — Ела спря и вдигна глава към кораба. — Това е единственият начин. Ако стигна до центъра му, мога да ги спра.
Джейк проследи погледа й и видя нещо като отворен шлюз, тъмен тунел, който водеше един бог знае къде.
— Идвам с теб.
— Не! — Тя поклати категорично глава. — Това не е домът ми, Джейк. Съдбата ми не е да остана тук.
Той примигна неразбиращо.
— Няма да те пусна, там горе са…