![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Формите й постоянно се меняха под студените сини светлини или в пулсиращото горещо адско зарево от земята. Навсякъде около себе си Джейк виждаше странните силуети на неща, които помнеше от сънищата си, макар тогава, а и сега, да нямаше представа какво представляват.
В главната зала беше горещо. Сигурно тук демоните претопяваха рудата, за да извлекат златото. Дали наистина го правеха на това място? Не приличаше по нищо на мините, които Джейк бе виждал.
Но би било идиотско да си мисля, че ще прилича…
Той вдигна глава — пещерата беше почти толкова висока, колкото беше дълга и дълбока, макар че не успяваше да види добре тавана й. Божичко, прояли са цялата вътрешност на платото. Как може някой… или нещо да направи това… и къде са отпадъците от рудата?
Джейк по-скоро усети, отколкото видя, че нещо виси от тавана и изпълва пространството чак до земята. Умът му не можеше да проумее какво е то, докато не си спомни думите на Ела: „Останалата част от кораба е под земята“.
Истинската основа на кораба. Ето, това е то… Джейк се обърна бавно и огледа мястото, а умът му се опитваше да остане в реалността, която настойчиво се менеше и се опитваше да му се изплъзне с всеки поглед.
Видя и си спомни потоците златни сълзи, които се вдигаха във въздуха… или падаха?… високите светещи цилиндри, които лазеха по стените и гризяха камъка — копаеха го.
Бяха машини като онези, които отвличаха хората. Движеха се като че имаха собствен разум, макар този път да не виждаше никого и нищо, което да ги управлява. Джейк доближи запленен едно от приспособленията и усети горещината, която излъчваха златните сълзи.
Това истинско злато ли беше, изсмуквано от скалите? Или пък капчици нагорещена светлина — някаква овладяна мълния като синия лъч на оръжието му? Поривът да посегне и да докосне една от сияйните нишки, да разбере какво са те, бе почти неудържим. Той се овладя като си спомни, че това нещо може да превърне ръката му в пепел.
Ненадейно Ела се появи до него.
— Какво по дяволите правиш тук? — изненада се той, притеснен, че го свари да гледа като идиот машините на извънземните.
Ела му се усмихна и усмивката й му каза, че е повече от радостна да го види жив. Също така му стана ясно, че всичко е наред — пленниците са свободни. Тя погледна машините и усмивката й изчезна — зяпаше ги като него, сякаш и тя бе нездраво запленена от тях.
Но после се обърна и посочи кораба с жест. Сякаш очакваше да е достатъчно съобразителен какво значи този жест и продължи:
— Когато разберат какво става, ще вдигнат котва и ще тръгнат. Няма да можем да ги удържаме дълго.
Ела го поведе към основата на кораба. Върна пистолета си в кобура, разкопча колана си и му го подаде.
— Трябва ми гривната ти. Свали я.
Джейк по навик пое колана, но не разбра какво му каза тя.
— Защо? — попита, докато препасваше колана й върху своя.
— Мисля, че мога да я използвам, за да попреча на кораба да тръгне.
Той се сепна и погледна китката си.
— Не мога да я сваля… — Докосна спящото оръжие.
— Можеш — каза тя с онзи неин тон.
— Как?
— Както стреляш с нея, с ума си. — Тя вече го гледаше, все едно му има нещо на главата.
Сигурно е права. Той така и не успя да проумее как използва оръжието. Единственият път, когато оръжието му се подчини, бе когато го използва, за да освободи Ела от летящата машина. Но тогава беше… различно. Той нямаше представа защо поначало се е свързало с него, както не знаеше нищо друго за него.
Освен ако то просто не вижда разликата между него и извънземните… между него и демоните.
Но аз не съм демон — аз съм човек…
Може би това нещо също не е в състояние да разбере.
Знаеше само, че ако Ела се нуждае от него, оръжието ще разбере веднага. Джейк се втренчи в него, като си мислеше: „Разкарай се от мен, кърлеж такъв! Не те искам! Не ти принадлежа… По дяволите, отиди при нея… трябваш й!“
Опита всяка възможна заповед, искане, проклятие или заплаха, която му дойде на ум. Опита се да провре пръсти под гривната, без резултат.
— Не става.
— Не мисли. Погледни ме.
Очите им се срещнаха. Ела отведе ума му в място на неземен покой.