Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Енергийният лъч от нечие оръжие се пръсна на земята, на сантиметри от краката му. Двамата с Ела се прикриха зад една скала до основата на кораба. Изстрелите продължиха и те се оказаха приклещени в съмнителното си прикритие.
Джейк надникна през една пролука в скалите. Трима извънземни приближаваха към тях… Предводителят им имаше червен белег на лицето.
Този белег… Спомни си го от съня си. Самият той остави този белег, с един от светлинните резачи… Алис…
За миг споменът пак го заслепи. Джейк възвърна самообладанието си с усилие на волята. Хладна ярост изпепели ехото на миналото.
Той погледна Ела и се почувства разкъсан между две невъзможни алтернативи. Нямаше време да ги обмисли, защото Ела се обърна към кораба и заопипва повърхността му, за да намери удобно място за изкачване към шлюза. Откри опора и се опита да изпълзи нагоре. В ръката си стискаше здраво демонското оръжие сякаш е пръчка динамит. Джейк я подхвана и я избута нагоре, колкото можа. Ела се подпря на ръцете му и успя да се прехвърли през един от шлюзовете на кораба.
— Ти си добър човек — промълви тя, гледайки го през отворения шлюз. Очите и умът й настояваха, че каквото и да е правил някога, който и да е бил, тези думи винаги са били верни и винаги ще бъдат…
— Сбогом, Джейк!
Ела изчезна в тунела, а шлюзът започна да се затваря зад нея.
— Не! Чакай! — Джейк сграбчи ръкохватките, за да тръгне след нея.
Поредният лъч синя светлина издълба резка в стената на кораба току над ръцете му и му отне правото да избира. Ела трябва да стори това, за което беше дошла, а той трябва да й спечели време. Джейк извади револвера си, пръстът му залепна за спусъка.
Той излезе пред демоните, така че самият той да ги вижда добре и започна да натиска спусъка на пистолета без да мисли — просто реагираше, осланяйки се на съвършените си рефлекси. Не можеше да си позволи да предаде Ела, както и да предаде себе си.
Напук на всякакви вероятности, и петте куршума улучиха безпогрешно. Първият уцели Червения белег във врата и той се олюля назад с писък. Следващите два попаднаха в очите на втория и го ослепиха. Последните два удариха третия демон в слепоочието.
Червения белег се оттегли в изпаренията — очите му фиксираха безмилостно Джейк. Джейк посрещна погледа на извънземния с непримирима омраза и го последва сред изпаренията.
Когато Червения белег се скри от очите му, Джейк отвори барабана, извади гилзите и зареди оръжието отново. Приближи ослепения извънземен, който лежеше и се гърчеше на земята, и се прицели. Изстрелът проехтя, а куршумът мина през главата на чудовището.
Вторият извънземен бе успял да стане и да се измъкне, но едва ли щеше да стигне далеч.
Джейк не спря. Нямаше представа колко души е убил в изгубените години от миналото си… но сега, заради Ела, се превърна в най-смъртоносният убиец в историята. А извънземните бяха негова плячка…
Ела се провираше все по-навътре в кораба и чуваше изстрелите от огнестрелно оръжие, от истинския пистолет на Джейк. Човешките й очи за последно мярнаха лицето му, докато той се изправяше пред демоните.
Още успяваше да го достигне с ума си, чуваше каквото и той, виждаше с очите му. Четири изстрела последваха първия, по-бързо от собствения й пулс, и тя видя как всеки куршум улучва уязвимо място със смъртоносна точност. Сам човек с неефикасно оръжие успя да спре трима нашественици от друг свят, да ги отблъсне, да ги убие…
Най-сетне Ела разбра какво е това, което прави този мъж толкова страховит, та дори собствените му хора го искат мъртъв. Този мъж се бе превърнал в подвижна мишена и сега мъстеше на извънземните, подтикнат не от омраза, нито дори от праведен гняв, а от любов и от нужда — нуждата да й даде време, за да спаси хората му от унищожение…
Целувката му още гореше на човешките й устни — споменът за всичко, преминало между тях в онзи миг, в който сякаш времето спря, още я стъписваше.
Но имаше нещо много повече — прозрението на онзи миг изтри всяко съмнение, че каузата й е справедлива, че тези хора трябва да бъдат спасени… и че тя още притежава най-съкровената част от душата си.
Ела не можеше повече да следи Джейк с ума си, когато той изчезна сред изпаренията в преследване на двамата извънземни, които още се движеха. Нейното собствено време изтичаше…
Този вход щеше да я отведе към уязвимата сърцевина на кораба, където можеше да използва оръжието на врага срещу самите тях. Джейк рискува живота си за нея и за хората си — няма да му се отплати с провал за този последен дар.