![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
О, Боже… Той си спомни, когато преди малко видя Червения белег, когато се сети защо му е познат. Гледаше мен все едно и то ме е познало…
А демонското оръжие вече не е у мен. Разтрепери се, както когато лежеше на масата — все едно някой беше прекъснал телеграфната жица от тялото към главата му. Не можеше да извърне глава от масите, не можеше да спре да вижда двойно, да вижда фантоми… Алис… аз…
Не, не… трябва да спра…
Всичко пред очите му се завъртя диво. Отзад го сграбчиха две тежки лапи и го вдигнаха от земята. Червения белег го блъсна на операционната маса и светлината и мракът се смесиха. Ръцете на Червения белег го приковаха за масата. Джейк се замята като риба на сухо, докато един от пръстите-нокти на Червения белег не опря в гърлото му, а дланта обхвана главата му. С едно движение чудовището можеше да пререже гърлото му чак до гръбнака. Извънземният сам по себе си бе оръжие, невъзможно силен… Джейк не можеше да стори нищо.
Но модо… без изход…
Извънземното се надвеси над него, а червените му очи без зеници се взираха в неговите, сякаш виждаха ужаса, който Джейк не може да овладее… Боже, сякаш се наслаждава… Ярост си проправи път през страха му, но не му вършеше по-добра работа нито от ужаса, нито от болката.
Бронираният гръден кош на Червения белег се отвори и малките сръчни ръце се разгънаха. Студените, настойчиви нечовешки пръсти започнаха да го опипват — опитаха се да докоснат отворените му очи, полазиха по лицето и по тялото му.
Джейк изхленчи като дете и стисна очи. Дори не можеше да извърне лице, но беше готов да се обърне с вътрешностите навън, само и само тези кошмарни пръсти като червеи да спрат да го пипат…
Пълзящите пръсти изведнъж изчезнаха. Чу се изщракване и изтрополяване. Червения белег взе нещо от подноса с инструменти за мъчение. Една от прозрачните ръце активира светлинен инструмент, подобен на онзи, който остави белега на ребрата му… като онзи, който е разрязал Алис… и го насочи към него, готов да довърши започнатото.
Джейк инстинктивно се сви, стисна още по-силно очи и задържа дъха си…
— Хей! — чу се глас отнякъде.
Беше му много познат.
Джейк отвори очи. Червения белег обърна глава. Джейк също се надигна и видя дулото на пушка, а зад него — Удроу Долархайд.
Червения белег се извъртя и понечи да удари Долархайд. Полковника отскочи назад и се блъсна в стената.
Докато залиташе и падаше, той успя да натисне спусъка и да стреля.
Червения белег изпищя и се олюля. Ранен, но далеч не мъртъв, той заряза Джейк на металната маса и погна Долархайд.
Джейк се изтърколи от масата и грабна пушката — стара любимка, Уинчестър 66-а. Стреля веднъж, втори пъти — попаденията изтласкаха Червения белег от Долархайд преди извънземният да успее да го довърши.
Червения белег залитна встрани и след това назад, опитвайки се да се обърне с лице към Джейк, но Джейк стреля отново. Чудовището заотстъпва към светещата река, течаща невъзможно във въздуха. Течността се изливаше в търбуха на кораба като уиски от бездънна бутилка. Реката се извисяваше доста над главата на Джейк, но не и над тази на Червения белег. Извънземният се поколеба, щом усети горещите вълни, които излъчваше реката.
Джейк изстреля последния куршум. Червения белег се блъсна в течността.
Каквато и илюзия да я поддържаше увиснала, ударът на Червения белег в нея я разруши. Потокът се разля по главата и тялото на извънземния и той се строполи с писъци на пода.
Джейк зяпна — Червения белег се мяташе и ревеше под подобното на лава, тежко, непрозрачно… Пресвета Дево, злато! Чисто, разтопено злато!
Плячка от войната…
Джейк заотстъпва стъпка по стъпка, докато течният метал бавно се разливаше по пода на пещерата. Насред езерцето Червения белег се мъчеше подивял — сияйната златна коричка по бронираните му крайници започна да се съсирва, да пречи на движенията му, а приливът неспирно го обгръщаше.
Джейк наблюдаваше безстрастно как Червения белег бавно се подпалва. Слушаше писъците на агония без удоволствие и без състрадание… без никакви чувства. Наложи си да гледа горящото езеро, докато то не погълна напълно Червения белег, докато не остана дори и следа от извънземния.
Отплата за греха…