Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Джейк тръгна към чакащия го кон, загърбвайки изгубените си години, за които повече не бе прикован. Яркостта на няколкото спомена, които носеше, щеше да избледнее достатъчно, за да може някой ден да го навестяват без очите му да парят…
Небето и синята му тайна вече не му се струваха непроницаеми… не повече отколкото истинското значение на свободата. Лека усмивка заигра по лицето му, когато стигна до коня, сякаш вселената току-що бе нашепвала нещо в ухото му. Той се качи и тръгна — не погледна през рамо, нямаше нужда, докато следва към бъдещето своя дух-водач.
Силует на жена се очертаваше на фона на небето. Тя стоеше и гледаше към каньона от върха на висока скала — невидима за всеки поглед отдолу. Жената наблюдаваше Джейк, който се отдалечаваше, а около тялото й блестеше ореол от силното следобедно слънце. Тя не помръдна, докато Джейк не се стопи в далечината. Той не я забеляза, а и тя знаеше, че никога няма да я види повече. Но ако можеше да я види, щеше да срещне усмивката й.