Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Вестерны » Каубои и извънземни [bg]
Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каубои и извънземни [bg]

Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:

Джоан Виндж е добре познато име на любителите на фантастиката.
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 107
Перейти на страницу:

И преди ми се е случвало, по дяволите.

Този път беше сам-самичък… но не беше беззащитно бебе.

Този път знаеше какво да направи.

Опипващите пръсти на чудовището хванаха дрехата му. В същия миг ръцете на Емет хванаха калъфа на колана и извадиха ножа. Когато чудовището започна да го дърпа, момчето се хвърли към него, а викът му се изпълни с ярост — ръцете му забиха ножа в процепа, откъдето се подаваха ръцете на извънземния.

Създанието отскочи назад с непоносим писък и повлече момчето със себе си. След това падна на колене, а главата му увисна безпомощно. Ръцете на чудовището разхлабиха хватката си, Емет се изтърколи встрани и приклекна до него, задъхан от изумление. Ножът на господин Долархайд се подаваше от гърдите на извънземния, забит до дръжката, около него течеше зелена кръв… Нещото беше мъртво — той го беше убил.

Емет седна зашеметен, а кучето му го изникна отнякъде и започна да ближе лицето му.

Когато Емет се върна на мястото си за наблюдение, видя, че нещо на бойното поле се е променило. Също както и собствения му живот само преди минути. Човеците настъпваха — апачи и бели се биеха рамо до рамо на малки групички. Черен нож и още двама мъже нападнаха един извънземен — един от ездачите падна, а вторият скочи от коня си на гърба на извънземния и го заудря с бойната си сопа. Когато звярът падна, Черен нож заби копието си в нещото, представляващо сърцето на извънземния.

Всички извънземни се заоттегляха към прикритието на кораба си крепост — катереха каньона, за да влязат през дупките горе, защото пътят им към скрития вход долу беше препречен.

Победоносни викове от човешки гърла достигнаха до слуха на Емет, друг звук от битка, който никога не бе чувал, но от него примигна изненадан и се усмихна.

Обърна далекогледа си към тунела, откъдето очакваше да излязат пленниците. Още никаква следа… Усмивката му изчезна — обърна се и продължи да гледа битката.

* * *

На бойното поле Док се изправи след като превърза поредния ранен. Извади пистолета си, дръпна чукчето и доближи един сгърчен в праха извънземен. Поколеба се, замислен за живота и смъртта… представи си лицето на Мария…

— Стой така — каза той на чудовището. — Исках да ти дам нещо преди да си кажем сбогом…

Той стреля два пъти в създанието, но то все още се мяташе по земята с писъци. Далеч извън обхвата му, Док се усмихна мрачно.

— Не се тревожи, има още много… — Като се прицели внимателно, той изпразни барабана, а извънземният спря да се движи завинаги.

— Имам прекрасно място на стената за теб… — Док огледа отвратителната глава, докато презареждаше оръжието си. — Сигурно си хубавец като за вашите стандарти, а?

Док вдигна глава. Откъм кораба се чуваше призрачно жужене, което изпълваше въздуха. Боже мой, помисли си. Готви се да тръгва…

Дълбоко във вътрешността на извънземния кораб, Ела спря, когато усети вибрациите и чу воя. Системата за стартиране се беше задействала и корабът започваше да набира сила. Готвеше се да излети.

Толкова скоро? Ела се опасяваше, че хората навън ще бъдат надвити от мощта на враговете си и убити преди въобще да разберат, че трябва да застанат и да се бият рамо до рамо и да повярват, че споделената им човечност струва повече от разликите им, в противен случай всеки от тях ще загине сам…

Джейк, помисли си тя, макар да знаеше, че не може да го достигне, че не може да докосне съзнанието му оттук. Но дори когато залогът бе целият свят, не можеше да спре това непокорно човешко тяло да мисли за един-единствен човек, да се чувства разкъсано от спомени, не можеше да спре да мисли как той никога няма да разбере колко много го обича тя, с цялото си сърце, което той й върна…

Да си спомня какво е любовта… той беше този, който й даде това, от което тя се нуждаеше, за да запази силите и разсъдъка си, за да не се изгуби в горчивината на собственото си отмъщение.

Последният човек на Земята, от когото очакваше да я разбере… най-добрият мъж, когото някога е познавала… единственият, когото щеше да помни завинаги.

Сега, в името на общото добро, в името на неговия живот и на всички негови хора, трябва да изостави Джейк, да забрави това човешко тяло и човешкото му сърце, което също го обичаше… всичко прекадено скоро и завинаги.

1 ... 93 94 95 96 97 98 99 100 101 ... 107
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)